Изправи се на крака. Тъкмо се канеше да излезе отново навън, за да разбере в каква посока се е отправил хеликоптерът, когато нещо в краката му помръдна.
Командосът беше жив.
Лицето му беше сгърчено от болка. Вероятно куршумът беше проникнал през бронежилетката и му беше счупил няколко ребра. Войникът беше припаднал и сега идваше на себе си. Дани обаче нямаше намерение да го остави да се свести напълно. Стовари се върху гърдите му и ги натисна силно с коленете си. Войникът се ококори.
— И така, Дмитрий — изсъска Дани, — сигурен съм, че говориш английски. Ще те попитам направо: в каква посока отлетя хеликоптерът? Къде ще бъдат отведени пленниците?
Дани не очакваше да получи отговор веднага. Беше наясно, че след като е преминал през обучението, на което подлагат специалните части, командосът не би отстъпил лесно. От него зависеше дали ще успее да сломи съпротивата му. Извади ножа и пристъпи към действие.
В Либия беше накарал един бунтовник да проговори, пробождайки дланта му, но с този войник положението беше съвсем друго. Хвана го за лявата китка и плъзна ножа по грубата кожа между третия и четвъртия му пръст. Вероятно беше засегнал артерията, защото кръвта бликна изведнъж, а сърцето на войника започна да бие учестено. Избърса ножа в жилетката си, хвана двата пръста между които беше направил разреза, и ги раздалечи. Командосът изпищя, след като плътта се разкъса и сухожилията и костите се оголиха. Кръвта се лееше върху ръцете на Дани, но той не й обръщаше внимание. Трябваше непременно да получи отговор.
— Разполагаш с десет секунди да ми кажеш накъде отлетя хеликоптерът, преди да направя същото и с другата ти ръка. А после и с патката ти.
Това беше достатъчно, за да го накара да се пречупи. Войникът започна да бръщолеви нещо на английски с руски акцент, но Дани успя да разбере единствено думата „Дамаск“. Доближи върха на ножа до бузата му точно под дясното му око и попита:
— Към кое място в Дамаск?
Войникът едва дишаше. От ръката му бликаше кръв. Всеки момент щеше да загуби съзнание.
— Към кое място в Дамаск? — повтори въпроса си Дани и натисна леко ножа, който сряза бузата му и от нея потече кръв.
— Мухабарат — прошепна войникът.
Дани чу ясно думата. Сирийската тайна полиция.
Това беше най-строго охраняваната сграда в цялата шибана страна. Беше свикнал да преценява предварително битките, ето защо си даде сметка, че в този случай няма да успее да я спечели сам.
Нуждаеше се от помощ.
Изправи се на крака и прибра ножа в жилетката си. Помисли си, че не трябва да оставя този мъж жив, след като му беше дал информация за мястото, на което щяха да отведат Бъкингам и Клара, защото той можеше да намери начин да го издаде на някого. И все пак той беше войник също като него и заслужаваше бърза смърт. Дани свали пистолета от жилетката си, протегна дясната си ръка и стреля в главата му. Тялото на войника се разтресе и се отпусна. С мрачно, решително изражение върху лицето си Дани излезе от къщата и тръгна към площада.
Скоро щеше да се съмне. Дърветата все още горяха. С периферното си зрение Дани забеляза няколко от момчетата на Асу, които се бяха сгушили във входовете на близките сгради. Някои избягаха, след като го видяха. Едно се беше скрило в клоните на падналото дърво и не смееше да мръдне от мястото си. Вторачи се в Дани, който се приближаваше към него. Дани извади няколко от банкнотите, които Таф му беше оставил, и му ги подаде. Момчето ги пое и извърна очи от окървавените му ръце. Дани издаде звук, наподобяващ бръмчене, стисна ръцете си в юмруци и ги завъртя, а после подаде още една банкнота на момчето и бързо я дръпна назад.
— Можеш ли да ми намериш кола? — попита и отново си завъртя ръцете.
Момчето кимна и повтори:
— Кола.
— Намери ми кола и ще ти дам това — каза Дани и размаха банкнотата пред лицето му.
Това свърши работа. Момчето му даде знак да го последва, обърна се и тръгна през площада сред дима и сивата светлина на утрото.
25
— Не е чак толкова зле, колкото изглежда — каза Бъкингам. — Аз имам влияние. Познавам хора, които ще ни помогнат.
Клара се надяваше, че погледът й говори достатъчно ясно за презрението й към него и към глупостта, която току-що беше изрекъл.