Когато го чу отново, изпищя. Не успя да се въздържи. А после се развика, без да си дава сметка за думите, които излизаха от устата й. Не очакваше някой да се отзове на виковете й. В този миг чу превъртане на ключ в бравата и вратата се отвори. На прага се появи човешка фигура. Клара присви очи и на оскъдната светлина, която идваше от коридора, различи силуета на нисък, широкоплещест мъж. Различи също така сенките в средата на стаята, но нямаше време да ги разгледа, защото мъжът влезе и затвори вратата.
Клара не смееше да мръдне от мястото си. Чуваше единствено ударите на сърцето си и тежкото дишане на мъжа. Не виждаше нищо.
— Ти, разбира се, си шпионка.
Гласът на мъжа беше тънък и противен, но английският му беше добър. Клара отново почувства облекчение.
Но и този път за кратко.
— Знам какво си мислиш — продължи мъжът. — Мислиш си, че британското правителство ще използва дипломатически канали, за да те освободи. Трябва обаче да си наясно, че това няма как да стане. Никой не знае, че си тук. Просто ще те обявят за безследно изчезнала, което означава, че мога да правя каквото си искам с теб.
Мълчание.
— Мислиш си също така, че тъй като разполагаш със сведения, които бих искал да изтръгна от теб, ще те държа жива. В това отношение си права, но тази мисъл не трябва да ти служи като успокоение. Защото ще дойде един момент, в който ще ти се иска повече да не си жива. Защото мъченията, на които ще бъдеш подложена, ще бъдат непоносими. И тогава ще ми кажеш всичко — коя си, какво знаеш за предстоящите удари на бунтовниците срещу правителството, имената на другите агенти, които страната ти е изпратила тук, и местонахождението им. И ще ме молиш да те убия, а аз ще изпълня молбата ти.
— Но аз съм просто лекарка и…
— Трябва да отбележа — продължи мъжът, — че никак няма да ми бъде трудно да те докарам до състояние, в което няма да ти се иска да живееш повече. Аз си харесвам работата. Тя ми доставя удоволствие. Роден съм в Кент и израснах там, но в Тънбридж Уелс умения, като моите, не се търсеха, ето защо се озовах тук. Господинът в съседната стая лесно ще рухне. Усещам го. Ти обаче притежаваш малко повече сила от него. Радвам се, че е така, скъпа, не само заради себе си, но и заради своите помощници. Трудно се намират изкусни палачи — имам предвид онези, които наистина умеят да причиняват болка, а не зверовете, които я използват просто като средство, а освен това изкусните палачи лесно се отегчават. — Въздъхна театрално. — Ние сме като наркоманите. Бързо забравяме за предишната доза и мислим единствено за следващата.
Мълчание.
Мъжът започна да шепне.
— Искаш ли да видиш съквартирантите си?
Клара поклати глава в тъмнината.
— Поддържали са бунтовниците. Заслужава си да бъдат давани за пример.
Светлина. Мъжът държеше фенерче. Лъчът му беше много ярък и тънък. Прободе очите на Клара и тя ги затвори.
— Погледни, скъпа.
Макар че изпитваше отвращение, Клара не успя да се въздържи. Отвори бавно очи и ги насочи към осветеното от фенерчето място в средата на тавана. Там бяха забити две здрави куки за месо. За всяка от тях беше завързано дебело въже, дълго около половин метър. На въжетата висяха на китките си два голи трупа: единият беше на мъж, а другият — на жена. Бяха с наведени надолу глави, с отворени усти и разширени от ужас очи.
Ребрата им бяха изпъкнали, а коремите — хлътнали. Докато Клара се взираше потресена в раните и синините по телата им, мъжът свали надолу фенерчето.
Клара се преви на две и започна да се задушава. На мястото на гениталиите на мъжа и жената зееха дупки, сякаш някой ги беше изстъргал с много остра кюрета[30]. Кръвта се беше размазала по краката им. За части от секундата, преди да извърне очи, Клара видя червеите, които пълзяха в раните.
Лъчът на фенерчето се насочи към пода. Върху него имаше купчинки от екскременти и разложени парчета месо, покрити с кървави корички. По тях също пълзяха червеи.
Лъчът на фенерчето се задържа върху пода не повече от десет секунди, но Клара щеше да ги запомни за цял живот. Мъжът изключи фенерчето. Отново настъпи мрак.
— Не искам да мислиш, че аз или някой от помощниците ми ще оперира и теб по този начин — продължи мъжът. — Или поне не веднага. Ти си европейка, което е нещо ново за нас. Аз самият ще се въздържа, но, ако помощниците ми решат да се забавляват, не бих могъл да ги лиша от това удоволствие.
— Допускате грешка — отвърна Клара. — Аз не съм шпионка. Аз съм….
— О, да, ти си лекарка. Лекарка, която се криеше в квартирата на най-издирвания мъж в Сирия. Мисля, скъпа, че трябва да те оставя да поразсъждаваш върху абсурда на версията, която се опитваш да ми пробуташ. И не се плаши от плъховете. Те предпочитат да се хранят с мъртви, а не с живи хора. Когато стигнат до теб, ти вече няма да усещаш острите им зъби. И няма смисъл да пищиш. Аз ще дойда, чак когато съм готов да се справя с теб.