Мъжът излезе и заключи вратата след себе си.
09:00 ч.
Лъчите на слънцето огряваха вътрешността на колата, до която го беше завело момчето — светлосиво пежо с очукани ламарини и прокъсани седалки. Колата беше стар модел — прозорците й се вдигаха и сваляха ръчно, и когато му я показа, момчето го погледна така, сякаш се извиняваше заради състоянието й. Тя обаче напълно устройваше Дани. Старите модели по-лесно се свързваха накъсо. Под волана кабелите се изсипваха като спагети. Двигателят беше шумен, но работеше.
Движението не беше натоварено. Дани се беше отдалечил на петдесет километра от Хомс и до момента беше срещнал не повече от сто автомобила. Около една четвърт бяха военни и всеки от тях го изправяше на нокти. Даваше си сметка, че едва ли би могъл да стигне до Дамаск бързо и незабелязано. Беше готов да реагира, ако някой го спре на пътя. Автоматът беше на седалката до него, а пистолетът — в скута му. Първият войник, който почукаше на прозореца, щеше да съжали, че го е направил.
Не разбираше арабските надписи върху пътните знаци, но беше разгледал внимателно картата. Разстоянието от Хомс до Дамаск беше сто и шейсет километра. Ако не възникнеха някакви проблеми, щеше да бъде в Дамаск по обед.
Но въобще не беше сигурен, че пътуването ще мине безпрепятствено.
Когато до сирийската столица оставаха още трийсет километра, Дани забеляза в далечината контролно-пропускателен пункт. Шосето беше преградено с две бариери, а от лявата му страна имаше ниска бетонна постройка. В отсрещното платно се движеха три автомобила, а откъм страната на Дани — четири. До всяка от бариерите бяха застанали по двама въоръжени войници. Вероятно в постройката имаше още двама-трима.
Дани осъзнаваше, че войниците едва ли ще го пуснат да продължи, след като отговори на въпросите им. Веднага щом разберяха, че е чужд гражданин, щяха да го претърсят и да открият оръжието му.
Можеше да направи едно-единствено нещо.
Погледна в огледалото за обратно виждане. Единият от автомобилите беше на пет метра след него, а другият — на десет. Дани се движеше с петдесет километра в час. Натисна спирачките, шофьорът зад него наду клаксона и го изпревари. После продължи да кара бавно, за да даде възможност и на втората кола да го задмине. До бариерите оставаха двайсет метра.
Десет метра.
Пет.
Трите коли пред него спряха.
В отсрещното платно беше останала само една кола и когато бариерата се вдигна, за да я пропусне, Дани се изкуши да завие рязко и да премине през нея, но се отказа, защото се опасяваше, че, ако го направи, половината сирийска армия ще тръгне по петите му. Не биваше да оставя никакви свидетели. Пресегна се над съседната седалка, свали прозореца и подпря цевта на автомата на вратата.
Бариерата пред него се вдигна и първата кола премина през нея. Втората кола се придвижи напред.
Единият от войниците се приближи до прозореца откъм шофьора и почука по него с приклада на автомата си. Вторият се придвижи до задната част на колата и я огледа подозрително. Двамата войници до другата бариера си приказваха.
Шофьорът свали стъклото. Войникът се наведе и му каза нещо. След петнайсет секунди бариерата отново се вдигна и колата премина през нея.
Дани остана сам с войниците. Погледна в огледалото. На около километър зад него се задаваше кола, която блестеше в маранята. Трябваше да действа бързо.
Придвижи се напред и спря пред бариерата.
Процедурата се повтори. Единият от войниците тръгна към задната част на пежото. Другият почука с приклада на автомата си по стъклото. Дани вдигна пистолета и свали стъклото.
Войникът се наведе и лицето му се показа през прозореца.
Дани стреля.
Кръвта шурна. Куршумът обаче повали назад войника, докато пробиваше челото му, и Дани не успя да види пораженията. Докато Дани отваряше вратата, долният й край се закачи в тялото на войника. Той го избута настрана и слезе. Всичко се случи толкова бързо, че преди да успее да реагира, вторият войник беше застрелян в гърдите.
Дани веднага се възползва от объркването на другите двама войници. Скри се зад пежото, подпря дръжката на пистолета върху покрива му и се прицели в тях. Единият се оглеждаше, чудейки се в каква посока да побегне, а другият беше вдигнал оръжието си. Дани не му даде възможност да го използва, поваляйки го на земята с един куршум в корема. Другият войник вече се отдалечаваше от бариерата. Дани стреля с предварение, куршумът срещна тялото на бягащия войник и той се строполи на земята.