Колата, която Дани беше видял в далечината, вече беше на петстотин метра от бариерата. Дани погледна към бетонната постройка и се зачуди дали в нея има войници. Прибра пистолета в калъфа, приближи се до отворения прозорец на пежото и взе автомата. Свали предпазителя и тръгна към постройката.
Разстоянието до нея беше петнайсет метра. Вратата й започна да се отваря бавно навътре. Дани пусна два къси откоса в нея и във въздуха се разхвърчаха трески. До постройката оставаха десет метра. Независимо от силата на изстрелите, вратата все още беше открехната само няколко сантиметра. Това означаваше, че нещо я подпира отвътре. Вероятно труп. Дори и в постройката да беше останал някой, той едва ли щеше да се осмели да мине през нея. Дани ускори крачка и заобиколи постройката. В този момент от задния й вход излязоха двама войници. След пет секунди те лежаха мъртви на земята.
Колата вече беше на двеста и петдесет метра от бариерата. Дани не би допуснал този, който беше вътре в нея, да даде описание на външността му и на пежото. Когато колата стигна на двайсет метра от него, той легна на земята и стреля. Колата буквално връхлетя в дъжда от куршуми. Гумите й гръмнаха, тя се обърна на сто и осемдесет градуса и с трясък се закова на място. Дани вече тичаше към бариерата. Вдигна я, скочи в пежото и потегли.
Вратата на килията на Клара се отвори. Тя се зарадва, защото успя да поеме глътка въздух, който не смърдеше толкова отвратително, но сърцето й се сви, след като различи силуета на мъчителя си.
— Мистър Бъкингам — изрече мъжът — е джентълмен.
Мълчание.
— Да, вече знаем името му. Каза ни го веднага. Каза ни и твоето име, Клара. Фактът, че и той се придържа към версията, която двамата с него сте измислили, е трогателен. Разбира се, той едва ли ще я повтаря дълго — користта винаги взема връх над достойнството, пък и не е зле да ти покажем как ще го накараме да я промени.
— Той казва истината — промълви Клара, хлипайки.
Мъжът не й отговори. Отстъпи встрани, за да даде възможност на други двама мъже — много по-едри от него — да влязат в килията. Клара изкрещя, когато мъжете заобиколиха труповете и я избутаха в коридора. Успя да види през сълзите, които капеха от очите й, че мъжете са сирийци. Нейният мъчител вървеше пред нея и тя виждаше само гърба му. Беше нисък мъж, облечен с широки памучни панталони и бежова риза.
Той отвори една врата вдясно по коридора и влезе през нея. Другите двама блъснаха Клара и тя го последва.
Стаята беше шест на три метра. Огромният прозорец върху отсрещната й стена гледаше към друго, три пъти по-голямо помещение. Върху дясната стена на стаята, в която се намираха, беше закачена сива кутия с високоговорител. Помещението зад прозореца беше ярко осветено от лампи, които заслепиха Клара. От въжетата, завързани на куката на тавана, висеше на китките си слаб гол мъж. На Клара й бяха нужни може би трийсет секунди, за да се увери в това, което подозираше: мъжът беше Бъкингам.
Мъчителят на Клара застана с гръб към нея близо до високоговорителя. Тя виждаше само отражението на лицето му в стъклото. Бузесто. Потно. Очите му бяха изпълнени с очакване. Бъкингам крещеше. Клара го разбра по движението на устата му, защото гласът му не се чуваше.
В стаята зад стъклото се появи мъж. Мъжът беше около четирийсетгодишен, с рошава, дълга до раменете коса и очила с дебели рамки. В едната си ръка държеше нещо, което приличаше на камшик за езда, но се състоеше от няколко тънки ленти кожа, дълги около половин метър. В другата му ръка имаше малко бяло шише с пулверизатор, подобно на онези, които старите дами използват, за да си поливат цветята.
Мъжът, който беше в стаята с Клара, натисна бутона на високоговорителя. Гласът на Бъкингам изпълни тишината — остър и пресекващ, изпълнен с болка. „Отвържете ме… Отвържете ме…“ Мъжът отново натисна бутона и гласът на Бъкингам секна, макар че от това, което виждаше, Клара беше сигурна, че той продължава да пищи пронизително.
И тогава палачът му се залови за работа.
Той очевидно имаше опит с камшика. Размаха го леко и кожените ленти докоснаха плоския корем и гениталиите на Бъкингам. По кожата на Бъкингам се появиха червени ленти, сякаш камшикът беше потопен в боя.
— Винаги съм смятал, че това е ефикасно средство да накараш някого да си развърже езика — изрече тихо мъжът, когато Бъкингам отвори уста, за да изпищи отново.