— Заклевам се, че той казва истината — отвърна Клара. — От организацията „Лекари зад граница“ ще потвърдят, че съм лекарка.
Палачът на Бъкингам беше вдигнал шишето.
— Солена вода — продължи мъжът. — Стигнал съм до убеждението, че простите методи са най-добри. — Натисна отново бутона, след като палачът напръска раните на Бъкингам със солената вода. — Мисля си, че си струва да чуем това.
Виковете, които долетяха от високоговорителя, бяха по-скоро животински, отколкото човешки. Клара почувства как коленете й се огънаха. Искаше й се да помоли страховития мъж до себе си да изключи високоговорителя, но от ужас не беше в състояние да говори.
Мъжът се обърна към нея и тя за първи път видя лицето му. Малки очи. Широки ноздри. Влажни, дебели устни.
— А сега, скъпа, мисля, че е време да се заловим с теб. Освен ако не искаш да престанеш с измислиците и да ни кажеш истината.
11:37 ч.
Дамаск. Столицата и мозъкът на сирийската администрация.
Дани знаеше, че в него няма британско посолство. Подобно на много други държави и Великобритания беше изтеглила дипломатите си от Дамаск. Знаеше също така, че чешкото посолство все още функционира. Като посолство на страна — членка на Европейския съюз, то беше задължено да оказва съдействие на другите страни от Съюза. Преди заминаването си за Сирия, Дани беше открил адреса му върху картата.
Посолството се помещаваше в тъмнокафява сграда на пресечката на две улици в тихата част на квартал „Абу Румане“. Сградата беше заобиколена от двуметрова метална ограда, наклонена навън, за да бъде трудна за изкачване. Балконите на трите й етажа също бяха с метална ограда, а върху прозорците имаше решетки. Дани не беше забелязал някой да го е проследил, докато пътуваше към посолството, но това не означаваше нищо, затова нямаше намерение да се задържа дълго пред него. Качи двете колела на колата на тротоара и изскочи от нея. Очакваше в сградата да има войници, защото знаеше, че охраната на посолствата във военните зони е задължение на специалните части на всяка страна — самият той беше участвал в ескорта на британския посланик в Кабул по време на срещите му с военачалниците в планините на Афганистан. Преметна автомата на гърдите си, вдигна ръце и влезе през главния вход.
Приемната беше празна. При други обстоятелства в нея щеше да има тълпи от граждани, чакащи за визи или за други услуги, сега обаче всеки, който притежаваше здрав разум, се беше вслушал в съветите на правителството си и беше напуснал Сирия. Помещението беше голямо — около петнайсет на дванайсет метра — и покрай двете му дълги стени, върху които бяха закачени плакати с изгледи от Прага и от други забележителности в Република Чехия, бяха наредени столове. Рецепцията беше разположена в единия му край. Зад дългия плот седяха двама въоръжени войници. Веднага щом забелязаха Дани, те скочиха на крака, вдигнаха автоматите си и започнаха да му говорят на чешки. След няколко секунди той вече лежеше на пода с белезници на китките. Не оказа съпротива, дори когато го изправиха и му взеха автомата и пистолета заедно с пачката банкноти, които му беше оставил Таф. Въведоха го в една стая без прозорци и мебели в приземния етаж и го заключиха вътре.
Дани беше сигурен, че чешкият посланик ще поиска да се срещне лично с него. Появата на един тежковъоръжен британец в посолството беше въпрос, с който той беше длъжен да се заеме лично.
След десет минути войниците се върнаха и го поведоха по кънтящите стъпала към една стая на втория етаж в задната част на сградата, която гледаше към грозна светлинна шахта. Зад дървеното бюро седеше слаб мъж с рошави прошарени мустаци и угрижено лице. Пистолетът и автоматът на Дани лежаха върху шкафа зад гърба му, а пачката с парите — върху бюрото. Войниците застанаха от двете страни на вратата.
— Говорите ли английски? — попита Дани.
Посланикът кимна. Не направи опит да спре Дани, който протегна окованите си в белезниците ръце, взе банкнотите, прекара ги през пръстите си и каза:
— Две хиляди долара.
Посланикът вдигна извинително ръка, но Дани забеляза алчния му поглед.
— Трябва да проведа секретен разговор с МИ-6 в Лондон. Ще можете ли да го уредите?
— Предполагам, че ще мога — отвърна посланикът.
— Предайте на Отдела, че разговорът е поръчан от „ка алфа шест четири“. И накарайте хората си да махнат сивото пежо, което е пред сградата. Сирийските власти сигурно вече го издирват.
Посланикът се замисли за момент, а после каза нещо на войниците. Единият от тях излезе от стаята. Другият свали белезниците на Дани и го последва.