— Може ли да ви попитам — продължи на безупречен английски посланикът — за естеството на работата, заради която сте в Дамаск?
— Не — отвърна Дани.
— Не ме разбирайте погрешно, но ще бъда доволен, ако си тръгнете колкото е възможно по-бързо.
— Повярвайте ми, аз също бих искал да си тръгна колкото е възможно по-бързо.
Посланикът се изправи.
— Моля ви да ме изчакате тук. Извинявам се за обстановката. Кабинетът ми всъщност е в предната част на сградата. От охраната обаче решиха, че в момента тук е по-безопасно за мен. Ще видя дали са осъществили връзката.
Излезе от стаята. Върна се след няколко минути и каза:
— Последвайте ме.
Посланикът заведе Дани до една стая, която се намираше точно срещу временния му кабинет. На бюрото пред лаптопа, който беше свързан с къс кабел с мобилен сателитен телефон, седеше млад мъж. Компютърът бръмчеше като старомоден факс — техникът очевидно имаше проблеми с връзката. Без да обръща внимание на двамата мъже, Дани се приближи до прозореца. Улицата беше пуста с изключение на един син ситроен, който отмина сградата на посолството и продължи напред. След четири минути и трийсет секунди той отново се зададе от същата посока. Дали това беше съвпадение? Едва ли.
Лаптопът престана да бръмчи. Техникът каза нещо на посланика, след като на дисплея му се появи празна стая, а после и лице на мъж. Дани се приближи до лаптопа и веднага позна мъжа — беше Карингтън, шефът на Бъкингам. Служителят от МИ-6, който беше организирал прехвърлянето на отделението им в Сирия.
Дани погледна двамата мъже и каза:
— Трябва да остана сам.
Посланикът кимна неохотно и излезе от стаята заедно с техника.
Връзката беше лоша. Лицето на Карингтън се размазваше през няколко секунди и по малките високоговорители на лаптопа гласът му звучеше така, сякаш говореше робот. Дани не успя да чуе началото на изречението.
— …да те видя, Блек. Бяхме започнали да се безпокоим за теб. Не очаквахме да се обадиш от Дамаск.
— Възникнаха проблеми.
— Разбрах. Казвай.
Дани беше свикнал да дава отчет и можеше да прецени кое е най-същественото. Описа събитията от последните няколко дни за не повече от една минута.
Мълчание. Макар че образът върху дисплея беше замъглен, раздразнението на Карингтън пролича съвсем ясно.
— Това е много неприятно — каза най-после той.
— Може би нямаше да стане така, ако бяхте откровен с мен от самото начало.
Карингтън се усмихна снизходително, сякаш Дани беше капризно дете.
— Нямаше как да ти съобщим истинската цел на операцията, Блек. Ако те бяха хванали и се беше разприказвал, добрите ни взаимоотношения с французите щяха да се прецакат окончателно и безвъзвратно. Сигурен съм, че разбираш.
— Не разбирам. Щях да издържа много по-дълго от Бъкингам на разпитите.
— Естествено. Приеми го като предпазна мярка с цел ограничаване на щетите. Както вече несъмнено си забелязал, Бъкингам е едно лицемерно копеле.
Поне по този въпрос мислеха еднакво.
— Не бих могъл да проникна в Мухабарат — каза Дани. — Трябва да се свържете със сирийските власти и да ги притиснете да освободят Бъкингам и Клара.
— Ще направим каквото можем, разбира се — отвърна уклончиво Карингтън и отново се усмихна. — Съжалявам за тази история с Таф Дейвис.
— Знаехте ли, че той е част от екипа на частната военна компания?
— Естествено.
— А защо не ми казахте?
Карингтън свали очилата си, отдалечи ги от себе си и ги разгледа, а после ги избърса с вратовръзката си, сложи си ги отново и отвърна: — Надявах се, че няма да ми се наложи да водя този разговор с теб, Блек. Сега обаче той е неизбежен. Сам ли си?
Дани кимна.
— След като бащата на Сорген и Асу беше убит в Париж, съпругата и децата на терориста, който беше алжирски гражданин, също бяха намерени мъртви. Първоначалната версия беше, че мъжът ги е убил, преди да пристъпи към терористичния акт, но впоследствие изскочи нещо любопитно. Френските следователи откриха следи от ДНК на един бивш войник от Френския чуждестранен легион — Лиам Скинър. Това име познато ли ти е?
— Много добре знаете, че ми е познато. Ако обаче искате да разговаряте с него, това няма как да стане, защото в момента той наторява пустинята.
— Струва ми се, че не съжалявам за този факт. Досието му не представлява вдъхновяващо четиво. Ще ти спестя подробностите за смъртта на децата на алжиреца.
Дани сви рамене. Каквото и да кажеше Карингтън за Скинър, не би го изненадало.