— Когато разбрахме, че съществува вероятност един от екипите на Таф Дейвис да участва в операцията, решихме да вземем предпазни мерки. Дори не сме подозирали, че е преминал на противниковата страна, но тъй като сме наясно, че служителите на частните военни компании подписват всевъзможни договори, ни беше нужна застраховка. И тази застраховка естествено беше ти.
— За какво говорите, по дяволите?
— Така е, Блек. Ти беше най-подходящият човек от Полка за тази цел. Нима не се учуди, когато те взехме директно от бойното поле, за да те направим командир на това отделение?
Дани нямаше отговор.
— Дейвис е дяволски добър войник — продължи Карингтън. — Прекалено добър, за да му позволим да разиграва британското правителство. Всъщност в момента той прави точно това и вече е време да осребрим застраховката си. Ти познаваш Дейвис най-добре. Ясни са ти способностите и методите му. Трябва да го намериш веднага и да го елиминираш заедно с останалите членове на екипа му. След като изпълниш задачата, ще те изведем от Сирия.
Дани стисна зъби, погледна в камерата и отвърна:
— Не мога да го направя.
— Това е заповед, Блек.
Образът на Таф, застанал пред палатката на Сорген, изплува в съзнанието на Дани. Той спокойно можеше да го спре, но го остави да избяга.
— Няма да го направя.
Карингтън замълча. От изражението върху лицето му личеше, че обмисля внимателно какво да каже. След десетина секунди той проговори отново:
— Тази ДНК е нещо забележително. Можеш ли да си представиш, че Скинър е бил идентифициран сред седеммилиардното население на света? Тя определено промени методите ни, но ти си прекалено млад, за да помниш. Бил си дете, когато беше сложено началото на рутинните анализи на ДНК. Жалко. Това изследване може би щеше да помогне да бъде открит човекът, който простреля баща ти. И майка ти, разбира се. Бог да я прости. — Карингтън отново замълча, а после добави: — Предполагам, че Бъкингам ти е казал.
Дани се ококори.
— Какво обяснение ти даде Таф Дейвис, след като го попита? Казал ти е, че някакъв стрелец от ИРА е проникнал в родилното отделение и е избягал, след като е убил майка ти и е ранил баща ти, нали? И че е била открита единствено униформата на санитаря, в която е бил облечен стрелецът, скрита в храстите на парка на болницата? — Карингтън кимна. — Всичко това е вярно. Не ти е казал обаче нещо, което той самият не знае. Около година след случката в Специалния отдел на Скотланд ярд бяха извършени изследвания на следите от ДНК по униформата. По нея все още имаше ДНК на родителите ти, но също и на мъжа, който я беше носил.
Мълчание.
— Знаем кой е стрелял по родителите ти, Дани. Разбрахме го, когато ти беше бебе. Не бих се изненадал, ако ти също дълбоко в себе си знаеш кой е.
Дани затаи дъх. Не беше подготвен да чуе онова, което се готвеше да му каже Карингтън. Тялото му се скова. А после го обзе някаква тъга, която сякаш се събра в една точка в гърдите му.
— Страхувам се, че това е неоспорим факт, Блек. Стрелецът е бил Дейвис. Той е убил майка ти. Той се е опитал да убие баща ти. Можеш също така спокойно да припишеш проблемите на брат си на него. Те определено произтичат от травмата, причинена от онова, на което е станал свидетел. — Карингтън се усмихна. — Чуй ме само. Говоря като психиатър, нали?
— Не ви вярвам — отвърна Дани.
— Според мен ми вярваш, Дани. Всъщност съм напълно сигурен. Запазихме истината в тайна през всичките тези години, защото Дейвис ни беше нужен като наемен войник, за да ни върши черната работа чрез частната военна компания. Мисля обаче, че срокът му на годност е изтекъл. Съгласен си, нали?
Дани поклати глава. В думите на Карингтън нямаше смисъл. Таф обичаше майка му. Беше съвсем очевидно. Винаги беше на разположение, когато баща му се нуждаеше от него. А и той самият. Кайл беше прав. Той беше за Дани по-скоро баща, отколкото приятел.
— Защо го е направил? — прошепна Дани повече на себе си, отколкото на Карингтън.
— Адски подходящ въпрос — отвърна Каригтън. — Можеш да му го зададеш, когато се срещнеш с него. Ние знаем къде можеш да го откриеш. Изглежда, устройството на Бъкингам не е попаднало там, където трябваше.
— Монтирах го в автомата на Хектор.
— Аха — отвърна Карингтън, сякаш загадката изведнъж беше разрешена. — Чудехме се как е станало. Това устройство се оказа много полезно. С негова помощ непрекъснато бяхме в течение на събитията. Искаш ли да чуеш резултатите от усилията си?
Без да дочака отговор, Карингтън натисна някакъв бутон на бюрото си. Чуха се звуци. Звуците бяха приглушени, което беше нормално за едно записващо устройство, скрито в пълнител на автомат.