— Седни — каза Дани и отново погледна към хотела.
Жената седна. Блуза със завързани на врата презрамки, твърде оскъдна, за да покрие изцяло горната част на тялото й. Дълбоко деколте. Гердан от изкуствени камъни.
Измина една минута в мълчание. Дани усещаше враждебния поглед на жената върху себе си. Мина му през ума, че едва ли от него лъха свежест.
— Обичам шампанско — изрече най-накрая жената.
— Ще ни е нужна стая — отвърна Дани и посочи към отсрещната страна на улицата. — Ей там.
Жената сви рамене. Дани извади банкнота от сто долара и я сложи на масата.
— Отиди да резервираш стая и след като се върнеш, ще ти поръчам шампанско.
Жената сграбчи банкнотата по начин, който подсказа на Дани, че стаята струва много по-малко. Това нямаше никакво значение. Излезе от ресторанта, пресече улицата и натисна звънеца на входа на хотела. Вратата се отвори. След три минути се върна. Дори и Таф да я беше забелязал, една проститутка, която излиза от ресторанта, едва ли би го притеснила. Жената седна на масата и погледна с очакване Дани.
— Дай ми картата — каза Дани.
Тя я извади от чантата, която стискаше под мишницата си, и я сложи на масата. Дани я взе, остави на мястото й още една стодоларова банкнота и измърмори:
— Свободна си.
Жената не мръдна от стола в продължение на десет секунди. После се намръщи, изсумтя, взе парите и се върна на бара, очевидно недоволна от номера, който й беше погодил.
Дани продължи да наблюдава.
23:56 ч.
Оставаха четири минути до срещата на Таф с човека, който трябваше да донесе парите. Ресторантът беше препълнен, но повече никой не притесни Дани. Явно парите бяха свършили работа.
Дани веднага забеляза мъжа. Беше млад сириец, държеше в ръце износена спортна чанта с емблемата на „Найк“ и надзърташе от време на време през рамо, докато се приближаваше с бързи крачки към хотела. Спря пред входа, окъпан от неоновата светлина, и пъхна карта в процепа. След две секунди вече беше в сградата.
Макар че не разполагаше с много време — в един часа трябваше да се срещне с посланика — Дани не стана веднага от масата, а изчака четири минути, за да даде възможност на момчето да се качи в стаята на Таф. Вероятно в момента Таф го претърсваше и нямаше възможност да наблюдава улицата.
След като излезе от ресторанта, Дани се отдалечи на трийсет метра, пресече улицата и тръгна към хотела. След деветдесет секунди вече пъхаше картата в процепа. Вратата се отвори и той влезе.
Фоайето с рецепцията беше голо и стерилно. Светли керамични плочки на пода, саксии с пластмасови цветя, столове с тапицерия от изкуствена кожа. Върху плота имаше месингов звънец. Администраторката липсваше. Една врата зад плота водеше към друго помещение, от което се чуваше подсвиркване. Дани се наведе над плота и разгледа бюрото: стар компютър, кутия цигари, празна бутилка от кока-кола и халка, на която беше закачена една-единствена карта.
Подсвиркването спря. Чуха се стъпки. Дани грабна картата, обърна се надясно и мина през вратата, която водеше към стълбището. Чудеше се след колко време администраторката ще забележи, че картата липсва. Десет минути?
Времето щеше да му бъде напълно достатъчно.
Стигна до коридора на третия етаж. Същите плочки върху пода. Четири еднакви врати. Приближи се до втората, долепи ухо до нея и се заслуша.
— Сигурен съм, че си честно момче, но все пак ще те помоля да изсипеш парите върху леглото. Не искам да бъда изненадан неприятно.
Гласът на Таф.
Момчето не каза нищо. След малко се чу леко шумолене.
Измина една минута.
— Добре, синко. Виждам, че парите са налице. А сега бъди така добър да ги върнеш обратно в чантата, докато аз се изпикая. Ще има някои друг долар и за теб. И побързай да свършиш, преди да са се върнали приятелите ми. Те не са толкова щедри.
Дани стисна зъби. Идеята на Таф да изчезне, за да отиде да пикае в подобен момент, беше абсурдна. Явно посещението му в банята беше с друга цел. Интуицията му подсказа, че онова, което беше намислил Таф, едва ли щеше да бъде с добри последствия за момчето.
Таф беше казал, че Хектор и Ди Фрайз не са в стаята. Това означаваше, че ще бъдат само тримата с Таф и момчето.
Дани доближи картата до процепа.
— И се погрижи да ги събереш всичките, синко — извика Таф, който явно вече беше влязъл в банята.
Дани пъхна картата в процепа. Чу се леко изщракване.
— Не бих искал да ги изсипвам и да ги нареждам отново.