Погледна през малкия прозорец вдясно от себе си. Беше се стъмнило съвсем, но отражението на луната във водата и светлините на хеликоптера му бяха достатъчни, за да види, че летят ниско над морето. Разстоянието между хеликоптера и водната повърхност беше не повече от три метра. Морето беше спокойно — близостта на хеликоптера не му се отразяваше въобще, но луната беше толкова ярка, че Дани успя да различи бледата сянка на машината.
Слушалката на Дани изпука. Единият от членовете на екипажа се беше свързал с командната зала на специалните части.
— Нула, тук е Пустинен скитник. Разрешете полетът да продължи над сушата. Повтарям: разрешете полетът да продължи над сушата.
Вече бяха обсъдили с пилота плана си и той трябваше да получи одобрението на командира на операцията. Дани си представи на картата най-южната точка на залива Сирт, която се намираше на петдесет километра западно от град Брега.
Петсекундна пауза. А после познатият глас на командира на операцията — широкоплещест американски майор, който поддържаше връзка с командната зала в Херефорд, прозвуча съвсем ясно, сякаш беше на борда на хеликоптера:
— Пустинен скитник, отговорът е положителен. Операцията продължава.
След десет секунди вече летяха над сушата. Изоставен плаж. Пилотът изключи светлините на хеликоптера и полетът продължи на сляпо. През прозореца сушата под тях изглеждаше като раздвижен фотографски негатив.
Гласът на пилота прозвуча в слушалката на Дани:
— Добре дошли на черния континент, господа. До целта остават двайсет минути.
Дани извърна очи от прозореца. Бойд, Томо и Петте корема седяха смълчани със спокойни лица, подготвяйки се психически за кацането. Дани си повтори наум плана на операцията: след като слезеха от хеликоптера, трябваше да стигнат до мястото, избрано за наблюдателен пункт, откъдето щяха да проверят дали бедуините са прогонени от лагера си и дали в него има бунтовници. Ако се окажеше, че в селото наистина са се настанили бунтовници, щяха да направят лазерна маркировка на местността, за да бъде бомбардирана от въздуха.
Техните действия не бяха свързани пряко с нанасяне на каквато и да било вреда. За това щеше да се погрижи изтребителят, веднага щом приключеха с лазерната маркировка на местността, което обаче не означаваше, че операцията не крие опасности. Дори и да се взираше в сателитната карта, докато станеше кривоглед, човек не би могъл да разбере и половината от онова, което беше необходимо да знае за определения за кацане терен. Би трябвало да си идиот, за да си мислиш, че престоят в една страна, като Либия, не е свързан с никакви рискове. Преди осемнайсет месеца едно отделение на SAS беше разкрито от група фермери. Във Великобритания тази случка беше възприета откъм комичната й страна и беше дала повод за немалко шеги по адрес на Полка. За Дани тя означаваше, че на непознат терен може да се очакват всякакви изненади. Понякога случайно преминаващ през полето селянин можеше да прецака операцията не по-зле от заложена в него мина. Макар, че Кадафи вече беше заел хоризонтално положение, обстановката беше много опасна, защото бунтовниците се опитваха да съставят правителство, използвайки всякакви средства, а освен това страната беше пълна с жадни за сензационни новини репортери.
Отново се чу гласът на пилота:
— Току-що прелетяхме над главната магистрала. Един автомобил се движи в източна посока.
Бойд отвърна с равен глас и безизразно лице:
— Прието.
Картечарят на вратата разпери едната си длан, вдигна я нагоре и каза:
— Пет минути до целта.
Дани си погледна часовника. 23:08. Движеха се според графика. Четиримата изключиха радиостанциите си от комуникационната система на хеликоптера, вдигнаха раниците си от пода и ги нагласиха на раменете си. През отворената задна врата Дани успя да различи тъмната сянка на пустинята, простираща се на три метра под тях.