Всички си отдъхнаха едновременно. Продължиха да лежат безмълвно, а очите им шареха из долината, опитвайки се да доловят някакво движение. После в слушалката на Дани прозвуча гласът на Бойд:
— Нула, тук Чарли алфа пет. Готови сме да потеглим към целта.
Настъпи тишина. След малко се чу гласът на американския командир на операцията на борда на самолетоносача:
— Чарли алфа пет, тук нула. Съобщението прието.
Отново настъпи тишина.
Бойд се изправи на крака. Останалите трима го последваха. Дани си свали очилата и за трийсет секунди остави очите си да свикнат с мрака. Затегна ремъците на раницата и включи прикрепения към автомата джипиес. Под ясното открито небе устройството бързо регистрира координатите, потвърждавайки, че групата се намира на правилното място. Дани го изключи, погледна през рамо и даде знак на Бойд, повдигайки палци.
Тръгнаха в западна посока с насочени напред оръжия и обострени сетива. В началото на колоната беше Дани, следван от Бойд, Томо и Петте корема. Луната светеше ярко и хвърляше сенки върху дъното на долината, което не беше особено благоприятно, защото, ако имаше облаци, съществуваше по-голяма вероятност придвижването им да остане незабелязано, но трябваше да се примирят с положението. Вървяха на пет метра един от друг. Това разстояние беше напълно достатъчно, за да не бъдат уцелени едновременно при евентуална засада и за да може всеки да вижда другите в мрака и да забележи, ако някой даде знак с ръка.
С пълните раници и тежкото оръжие максималната скорост, която можеха да постигнат, беше два километра в час. Теренът остана непроменен с изключение на дълбоката два метра яма на два километра от мястото на отправната им точка, която предпочетоха да заобиколят, вместо да минат направо през нея. След деветдесет минути Дани вдигна ръка на останалите да спрат, за да може да провери с помощта на джипиеса докъде са стигнали. Бяха на триста метра от мястото, което щяха да използват като прикриваща защитна позиция. Дани си погледна часовника: 00:47. Отново даде знак с ръка, замахвайки рязко като каратист, и групата продължи напред.
Откриха мястото след десет минути. На сателитната снимка то изглеждаше като триъгълна кухина върху южния бряг на долината, широка около седем метра и дълга около десет метра, с надвиснала над нея скала. Бяха преценили, че тя спокойно ще събере Томо и Петте корема, както и раниците на четиримата. Влязоха в нея, без да разменят нито дума, свалиха раниците и започнаха да изваждат от тях всичко, което щеше да им бъде необходимо за следващия етап на операцията: двете мини „Клеймор“, лазерния указател, кутията с оптическите прибори, сгъваемата стоманена сапьорска лопатка и конопеното маскировъчно покривало. Лицевата страна на покривалото беше боядисана в пясъчнокафяво, а върху опаката беше прикрепена телена мрежа, с която можеше да му се придава желаната форма.
След като приготвиха всичко, Дани се върна обратно в долината със сгъваемия нож в ръце. За пет минути успя да отреже достатъчно клонки, с които да покрият раниците. Когато се върна, те вече бяха подредени в обратен ред на реда, в който четиримата се придвижваха, с обърнати настрани ремъци. Ако им се наложеше да се изтеглят бързо, всеки щеше да вземе своята, без да му се налага да я търси. Дани разпредели клонките върху тях. При по-внимателно вглеждане сигурно щяха да бъдат забелязани, но все пак беше успял донякъде да ги скрие.
— И така, приятели — изрече с тих глас Бойд, — до разсъмване остават четири часа. Продължаваме към наблюдателния пункт.
Изминаха четиристотин метра. Бреговете на долината изведнъж станаха по-ниски. Когато, според показанията на джипиеса, вече наближаваха мястото, където трябваше да устроят наблюдателния си пункт, височината им достигаше едва три метра. Откриха едно място, което изкачиха без затруднение, а после се спуснаха надолу към равнината на пустинята. Петте корема носеше кутията с оптическите прибори. Легна на земята, извади прибора за нощно виждане, насочи го на юг и каза:
— Селото на бедуините се намира на около километър оттук. — Свали прибора и погледна към останалите. — Да се залавяме за работа.
Предстоеше им да направят малък окоп, от който да наблюдават селото, и ако установят, че в него има бунтовници, да извършат лазерна маркировка на целта. Почвата беше твърда. Дани разгъна сапьорската лопатка и започна да копае, Петте корема оглеждаше околността, а Бойд и Томо се заеха с мините. Размотаха проводниците и ги разположиха на разстояние сто метра една от друга по протежението на долината, обратно на посоката, от която бяха дошли. Когато Бойд и Томо се върнаха, Дани, потен и прашен, продължаваше да копае. След като приключи, останалите разстлаха пръстта и след половин час вече разполагаха с прикритие, достатъчно, за да събере двама души. Бойд разгъна маскировъчното покритие, оформи го така, че да не бъде съвсем гладко, сложи го върху окопа и каза: