— Не знам ти какво мислиш — каза Бойд, докато пикапът преминаваше между селото и Ланд Роувъра, — но според мен току-що се сдобихме с компанията на няколко бунтовници и една картечница 50-ти калибър.
— Как са се снабдили с нея?
— Вероятно ние сме я продали на тези мухльовци, Снапър.
Дани нямаше време да му отговори. Бойд вече се обаждаше по радиостанцията си в командната зала на „Джордж Буш“:
— Нула, тук Чарли алфа пет.
Пет секунди.
— Казвай, Чарли алфа пет.
— Засякохме петима терористи. Тежковъоръжени. Не се виждат местни хора. Чакаме инструкции.
— Прието, Чарли алфа пет. Петима…
Връзката прекъсна. Дани и Бойд продължаваха да наблюдават бунтовниците. Пикапът спря почти срещу тях. Двама от мъжете слязоха от него, а после той заобиколи селото и изчезна. Мъжете запалиха цигари и останаха на мястото си, загледани в пустинята. Дори и от един километър разстояние беше ясно, че стоят спокойно, без да се озъртат. Единият извади бинокъл и огледа местността. Дани се напрегна леко, когато бинокълът се изравни с мястото, на което лежаха двамата с Бойд, но мъжът бързо го отмести встрани. Прикритието им явно беше добро.
Радиостанцията му изпука.
— Чарли алфа пет, тук е нула. Получихме разрешение за действие. Повтарям: получихме разрешение за действие.
— Давай, Снапър — каза Бойд. — Маркирай целта.
Дани фокусира лазерния указател върху най-близката сграда — едноетажна къща от пенобетон, върху чиято стена се беше облегнал единият от либийските бунтовници. След няколко секунди от прибора към сградата се насочи невидим лъч. Изтребителят щеше да се ориентира по него и нямаше начин да пропусне целта, нанасяйки удара.
— Готово — каза Дани.
Бойд изрече в микрофона:
— Целта е маркирана. Повтарям: целта е маркирана.
Мълчание. Изпукване. А после:
— Начало на атаката: 06:25 ч. Останете на линията, Чарли алфа пет. Край.
Тишина. Дани си погледна часовника: 05:32. Двамата бунтовници отново запалиха цигари, без да подозират, че след петдесет и три минути камбаната щеше да удари за тях в стила на Кралските военновъздушни сили.
Дани и Бойд лежаха и чакаха. Дани си мислеше за изтребителя, който щеше да прелети над Средиземно море до северния бряг на Африка. Разбира се, в небето на Либия често профучаваха самолети, но обикновените граждани едва ли правеха разлика между изтребителите „Торнадо“ и двувитловите самолети. Пък и те нямаха време да ги огледат, защото в момента, в който чуеха тътена на реактивните им двигатели, изтребителите изчезваха от погледа им. А бунтовниците в селото дори нямаше да чуят изтребителя, защото той щеше да пусне бомбите и да отлети, преди тътенът му да е стигнал до ушите им.
— Идиотите като че ли се отегчиха — каза Бойд.
Дани погледна към целта. Двамата бунтовници бяха изчезнали.
— След като половината от хората на НАТО са по петите им, би трябвало поне да са нащрек.
— Не се впрягай, Снапър — изрече Бойд със своя дразнещ наставнически маниер. — Не трябва да говориш така, след като не знаем какво става. Може и да имат скрит наблюдателен пункт.
Преди Дани да успее да му отговори, радиостанцията му отново изпука.
— Изтребителят ще стигне до целта след петнайсет минути.
Бойд го предупреди:
— Ще стане шумно.
Дани се подразни от думите му. Бойд беше добър човек, но понякога се държеше надменно с него. „Може и да съм млад“, помисли си, „но не съм новобранец, който току-що е приключил военното си обучение в джунглата.“ Трябваше обаче да си държи устата затворена. Моментът не беше подходящ да чете конско на Бойд. Измърмори, че е съгласен с него, и продължи да наблюдава местността.
И да чака.
— Изтребителят е на пет минути от целта.
Дани отпи няколко глътки вода. Дрехите му бяха подгизнали от пот. Дяволски му се искаше да се измъкне час по-скоро от този задушен окоп.
— Изтребителят е на две минути от целта.
Видя, че пикапът се връща, този път откъм западната част на селото. Спря почти на същото място, но разположението на хората в него не беше същото. Трима бунтовници стояха прави до картечницата, докато останалите двама седяха, облегнати на страничната част на каросерията с гръб към наблюдателния им пункт. За разлика от другите, тези не бяха с куфии.