— Изтребителят е на една минута от целта.
— Нещо не е наред — каза Дани.
— Какво става?
Преди Дани да успее да му отговори, двамата мъже се изправиха на крака и той видя сините ленти с емблемата на ООН върху ръкавите им.
— Обади се да отменят атаката — каза Дани с напрегнат глас.
— Спокойно, Снапър…
— В пикапа има двама служители на ООН. Отмени атаката!
— Изтребителят е на трийсет секунди от целта.
— Умиротворителите са мъртви — каза гневно Бойд. — Забрави ли, че бунтовниците носеха шибаните им якета?
— Не можем да сме сигурни, че всички са мъртви. Бяха открити труповете на двама от тях. Ами, ако останалите двама все още са живи? Отмени атаката!
— Изтребителят е на петнайсет секунди от целта.
Бойд остави оптичния прибор на земята и се сниши, готов да посрещне експлозията. Дани обаче не сваляше очи от целта. Дали партньорът му беше прав? Може би мъжете с якетата с лентите също бяха бунтовници. Наблюдаваше ги как слизат от пикапа. Двама от въоръжените мъже ги последваха.
— Изтребителят е на десет секунди от целта.
— Обърнете се — опита се да им внуши Дани. — Обърнете…
Пое си дълбоко въздух. Единият от бунтовниците удари с юмрук мъжа, който беше пред него. Мъжът се свлече на земята.
— Изтребителят е на пет секунди от целта.
Дани се притисна до Бойд, грабна с дясната си ръка микрофона му, завъртя го към себе си и изкрещя:
— Отменете атаката! Отменете атаката!
Вече чуваше зад себе си рева на реактивните двигатели. Изведнъж той започна да отслабва, в последния момент изтребителят беше променил курса си. Бунтовниците със сигурност също го бяха чули. Двама от тях вдигнаха очи към небето, но махнаха с ръка, мислейки си, че преминава случайно в близост до селото. Слушалката на Дани изпука.
— Атаката е отменена! Атаката е отменена! Чарли алфа пет, надяваме се, че причината да поискате това е основателна.
Бойд се взираше в Дани, бесен и в същото време шокиран. Дани дишаше тежко. Посочи с пръст към селото и изсъска:
— Погледни!
Двамата мъже с якетата лежаха на земята, а тримата бунтовници ги удряха и ритаха. Единият от тях извади от джоба си качулки, коленичи и им ги нахлузи. Бойд вдигна автомата си. Дани тъкмо се канеше да го последва, когато във въздуха проехтя изстрел. Бунтовниците се изсмяха, махнаха качулките от главите на пленниците си и отново започнаха да ги ритат. Бойд свали оптическия си прибор и обърна микрофона към устата си.
— Нула, тук Чарли алфа пет. Открихме двама пленници, служители на ООН. Чакаме инструкции. Край.
Тишината в окопа беше също толкова потискаща, колкото и горещината, докато Дани и Бойд очакваха инструкции от базата. Наблюдаваха от разстояние как бунтовниците налагат пленниците и Дани имаше чувството, че го правят повече от скука, отколкото с някаква стратегическа цел.
— Добре, че се обади, приятел — каза най-накрая Бойд.
Изрече думите неохотно, но в тона му се долавяше уважение. Бойд беше достатъчно зрял, за да признае, че е сгрешил.
— Чарли алфа пет, тук е нула. Имаме разрешение за провеждане на операция за спасяване на пленниците. Убийте бунтовниците или ги заковете. Край.
Бойд и Дани се спогледаха и Бойд отвърна:
— Прието!
Обърна се отново към партньора си. Очите му го изпитваха.
— И така, Снапър, ситуацията е следната: бунтовниците, които са въоръжени с автомати „Калашников" и картечница 50-ти калибър, се намират на километър от нас в откритата пустиня. Ако тези нещастници, чийто кореми копелетата използват, за да си тренират футболните умения, умрат, това ще стане по отвратителен начин. Готов ли си да ги измъкнем от там?
Дани погледна отново към селото: бунтовниците се бяха наситили на забавлението и бяха качили пленниците в пикапа, който веднага потегли и се отдалечи. Взря се в голата пустиня, в ниските постройки на бедуинското село и в Ланд Роувъра и отвърна:
— Готов съм.
4
Планът беше прост. Щяха да изчакат да дойде нощта, когато мракът щеше да им помогне да се приближат незабелязано до селото. После щяха да привлекат вниманието на бунтовниците. Дани беше натоварен с тази задача и вече беше измислил как да го направи. Следващият етап от операцията включваше претърсване на сградите и освобождаване на пленниците. От щаба предложиха да им изпратят подкрепление, но Бойд категорично отказа по време на краткия разговор, който последва по радиостанцията. Ако усетеха, че са под наблюдение, бунтовниците щяха да се изнесат от селото и да отведат пленниците със себе си. Отделението, което беше изпратено да проведе операцията, можеше най-добре да прецени на място как трябва да се действа, затова беше взето решение да му бъде дадена възможност да свърши работата само.