Два.
Един.
Бойд хвърли гранатата във вътрешността на сградата. Дани застина в очакване на експлозията. Тя последва моментално — ослепителна светлина, придружена от оглушителен трясък. Бойд влезе в сградата с насочен за стрелба автомат. Дани го последва.
Сградата се състоеше от едно-единствено помещение с размери десет на петнайсет метра. Освен подредените покрай едната му стена легла, в него нямаше никакви други мебели. Беше пълно с дим, но с помощта на очилата си за нощно виждане, Дани успя да различи тримата бунтовници, които бяха клекнали на пода на разстояние три метра един от друг и си бяха запушили ушите с ръце.
— Обърнете се наляво! — изкрещя Бойд, насочи автомата си към мъжа, който беше вляво, и стреля.
Тялото на бунтовника потрепери и се отпусна. Междувременно Бойд се беше обърнал надясно и беше застрелял следващия бунтовник също толкова бързо, колкото и първия. Оставаше още един.
Бойд стигна до него с насочен към главата му автомат и попита:
— Каm antun? [14]
Мъжът не отговори. Лицето му беше сурово и арогантно.
— Каm antun? — повтори въпроса си Бойд.
И този път не последва отговор.
Докато сваляше ножа от колана си, Дани отново се сети за думите на Таф: „Мъжът винаги има нужда от хубав нож, чедо.“ Приближи се до бунтовника, чието внимание изцяло беше погълнато от Бойд, и хвана дясната му ръка. С рязко движение заби острия му връх между сухожилията на третия и четвъртия пръст. В началото бунтовникът просто зяпна. Когато Дани завъртя ножа под ъгъл от четирийсет и пет градуса и засегна нервните окончания, той изпищя.
— Каm antun? — изсъска Дани.
— Hamastash… [15] — изквича мъжът.
Тази информация им беше напълно достатъчна. Бойд стреля еднократно в главата на бунтовника и той се свлече на пода. После се обърна към Дани и каза:
— Пакетчетата с храна помогнаха. Съвсем сме освирепели, нали?
— Да, но имаме още много работа. По моите сметки дотук сме се справили с осем от тях.
Бойд предаде по радиостанцията на Томо и Петте корема:
— Останаха седем бунтовници.
Отвън долетяха четири изстрела, а после Томо отвърна:
— Вече са трима.
— Някакви следи от пленниците?
— Не.
Бойд и Дани излязоха от сградата, насочвайки автоматите си наляво и надясно. Над селото беше настъпила злокобна тишина, нарушавана единствено от прашенето на горящия Ланд Роувър. Бойд посочи с пръст на изток, за да покаже на Дани, че трябва да заобиколят сградата от тази страна. Дани се подчини на заповедта на командира на отделението и тръгна. Усещаше топлината от горящия автомобил, който беше само на десет метра вляво от него. Измина петте метра до ъгъла на сградата, откъдето между нея и една барака тръгваше широка два метра пътека. Обърна се с насочен напред автомат, допрял пръста си до спусъка. Пътеката беше дълга осем-девет метра и на нея нямаше никой.
Изведнъж чу шум от двигател на автомобил, който идваше откъм другата страна на бараката. Гласът на Петте корема изгърмя в ухото му:
— Готвят се да избягат!
Шумът се движеше на юг по посока на горящия Ланд Роувър.
Дани отвърна:
— Прието.
Завъртя се на сто и осемдесет градуса и надникна покрай стената на бараката към горящия Ланд Роувър. Успя да види пикапа, който се отдалечаваше от източния край на селото. Автомобилът увеличи рязко скоростта и се скри зад пламъците. В каросерията му имаше четирима души. Зърна единствено силуетите им. Не посмя да стреля, защото нямаше как да разбере дали пленниците не са сред тях. Насочи автомата си към лявата задна гума на пикапа и натисна спусъка. Автомобилът се завъртя и спря.
Дани отскочи назад и се скри зад ъгъла на сградата. Точно на време. Отговорът, който дойде от картечницата, беше оглушителен: куршумите събориха част от стената на сградата, която двамата с Бойд току-що бяха напуснали. Плувнал в пот, Дани се притисна до стената и изкрещя в микрофона:
— Спуках една от гумите на пикапа!
Гласът му прозвуча пронизително. Бойд извика:
— Томо, Петте корема, прикривайте ни!
В този момент Дани чу изстрели, които идваха от другия край на селото. Не беше нужно да пита Бойд какво е намислил. Беше му съвсем ясно. Притича по пътеката и стигна до площада. Палатките все още бяха там. Бойд го пресрещна. Кимна му и двамата побягнаха в източна посока покрай протритите палатки към полето. Последва още един картечен залп в отговор на стрелбата на Томо и Петте корема, които се опитваха да отвлекат вниманието на бунтовниците. Тъмните очертания на пикапа изпъкваха ясно на фона на горящия Ланд Роувър. Шофьорът беше загасил предните фарове, смятайки, че по този начин автомобилът по-трудно може да бъде уцелен, но всъщност това даде възможност на Дани и Бойд да се приближат незабелязано до него.