Отново проехтя изстрел от автомат. Картечницата също изтрещя. Дани видя силуета на мъжа, който беше изтласкан от пикапа и отведен зад него. В каросерията останаха двама души. Шофьорът беше отворил вратата и се готвеше да слезе, стиснал автомата си в ръка. Вниманието на бунтовниците беше насочено изцяло към мястото, от което стреляха Томо и Петте корема. Когато забелязаха Бойд и Дани, вече беше прекалено късно.
Дани се прицели в шофьора. Разстоянието между него и пикапа беше само пет метра и пукотът от автомата му беше заглушен от последвалия трясък на картечницата. Откосът обаче беше смъртоносен. Шофьорът тъкмо беше стъпил на земята, когато куршумите го изхвърлиха към кабината на пикапа. Бойд се затича към задницата на автомобила, приближи се на пет метра от нея и започна да стреля по бунтовника до картечницата. Пламъците от горящия Ланд Роувър осветиха струите от кръвта и парчетата от мозък, които полетяха във въздуха.
Стрелбата спря. Откъм каросерията се чу скимтене. Това означаваше, че пленникът, който беше в нея, е жив.
Беше останал само един бунтовник: този, който беше свалил другия пленник от пикапа. Той беше започнал да крещи. Думите звучаха отчаяно и заплашително, но Дани не можа да разбере почти нищо, защото бяха изречени на арабски. Явно заплашваше, че държи пленника на прицел и ще застреля всеки, който се приближи до него.
Дани и Бойд се промъкнаха до пикапа.
— Трябва да му отвлечеш вниманието — каза Дани.
Бойд кимна и двамата се разделиха — единият тръгна към дясната страна на пикапа, а другият — към лявата. Възползвайки се от светлината на горящия Ланд Роувър, Дани огледа двамата мъже. Бяха обърнати с гръб към него. Бунтовникът беше застанал зад пленника, преметнал лявата си ръка около врата му и опрял пистолета, който стискаше в дясната си ръка, в слепоочието му. Дани нямаше как да стреля, защото щеше да изложи пленника на риск. Куршумът можеше да прониже бунтовника и да навлезе в тялото на пленника, независимо от това, дали щеше да използва автомата или пистолета.
Бойд се показа откъм задницата на автомобила с насочен към двамата мъже автомат. Бунтовникът се обърна и отново се разкрещя. Продължаваше да държи дулото на пистолета опряно в слепоочието на пленника и трепереше. Бойд стоеше без да мърда и без да сваля оръжието си.
Докато вниманието на бунтовника беше насочено към него, Дани използва Ланд Роувъра за прикритие, за да се придвижи напред.
Съвсем тихо.
Застана неподвижно и се прицели в тила на бунтовника. От светлината на пламъците сянката му върху пикапа изглеждаше огромна. Не й обърна внимание. Беше се съсредоточил изцяло върху мишената си. Не биваше да допуска никаква грешка. Беше абсолютно наложително да запази самообладание, за да е сигурен, че ще улучи смъртоносно копелето.
Бойд свали бавно автомата си и вдигна ръце с обърнати към бунтовника длани, за да му даде знак, че се предава.
Бунтовникът му повярва. Блъсна настрани пленника и насочи пистолета си към Бойд. Не му остана време да си опъне ръката. Дани произведе един-единствен изстрел. Куршумът се заби в тила на либиеца, той полетя напред и падна по очи върху спечената земя.
— Добър изстрел — каза Бойд.
В подобни случаи тишината винаги изглеждаше странна. Мъртвешка. Дани почти не обърна внимание на страховитата гледка, която представляваше застреляният от него мъж — част от черепа му липсваше, а косата върху онова, което беше останало от него, се беше сплъстила от струящата от раната кръв. Съзнанието му беше заето с друго. Дали се бяха справили с врага? Дали все още не ги дебнеше опасност? Пленникът залитна назад, очевидно зашеметен от жестоката сцена, разиграла се изведнъж пред очите му. Дани го дръпна грубо на земята, а Бойд вдигна автомата си и огледа местността. Другият пленник продължаваше да скимти в пикапа, без да се показва. След пет минути Дани чу гласа на Томо в слушалката на радиостанцията си:
— Претърсихме селото. Празно е.
Бунтовниците бяха мъртви, но им оставаше да свършат още нещо.
Бойд реши, че трябва да се освободят от труповете.
— Страната е пълна с репортери, които се опитват да се доберат до някакви новини — каза той. — Ако попаднат на тези надупчени трупове, ще си осигурят дяволски добър материал за писане.