— Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо — каза Карингтън.
— Просто нямах друга работа — отвърна Дани.
Карингтън му се усмихна любезно. Дани остана с впечатлението, че мъжът умее да прикрива чувствата си.
— А това е Хюго Бъкингам — продължи Картрайт.
Дани кимна на по-младия мъж. Беше слаб, деликатен като момиче — точно копие на Хю Грант. Падащата му свободно кестенява коса беше леко разрошена, а лицето му беше приветливо.
— Много ми е приятно да се запозная с вас — каза Бъкингам.
Гласът му звучеше приповдигнато, но без да дразни. Дани му кимна уклончиво и погледна въпросително командира си.
— МИ-6 — каза Картрайт, сякаш това обясняваше всичко.
Всъщност в известен смисъл беше така.
Карингтън си прочисти гърлото и заговори делово:
— Предлагам да не губим повече време, господа. Седнете.
— Чух, че в МИ-6 било много тясно — заяви Спъд.
Уместна забележка. Дани се чудеше каква причина ще изтъкне разузнавачът за срещата на това потайно място. Не последва обаче никакво обяснение. Между служителите на МИ-6 и военните от Двайсет и втори отряд на SAS, на които често им се налагаше да им вършат черната работа, съществуваше благоприлично уважение.
Мъжете седнаха на пластмасовите столове и се приготвиха да слушат.
— Предполагам, че всички сте наясно със ситуацията в Сирия — започна Карингтън.
Нито един от войниците от Полка не отговори, но това се разбираше от само себе си. След като знаеш, че съществува вероятност във всеки един момент да бъдеш изпратен в някоя от горещите точки на света, няма как да не следиш новините. Слухът за насилието, което правителството на Сирия упражняваше върху собствения си народ, беше стигнал дори до базите в Хелманд.
— Действията на противниците на режима в страната са неорганизирани — продължи Карингтън. — Всяка групировка преследва свои цели. Някои от тях са с твърди политически убеждения, а други просто се възползват от положението на гражданската война, в което се намира Сирия, за да всяват размирици. Нищо ново под слънцето. Министър-председателят даде ясно да се разбере, че подкрепя мирното предаване на властта в страната. Той даже увери висшите членове на сирийското правителство, че ще им помогне да напуснат безопасно страната, ако решат да се оттеглят от властта.
— Оставете на мен да се погрижа за тях — прекъсна го Спъд. — Страшно си падам по хора, които убиват деца.
— За съжаление много от тях го правят — измърмори Карингтън, — но това е друга тема. Може би ви е известно, че се опитваме да установим връзка с някои от бунтовническите групировки. Всичко се пази в пълна секретност, разбира се. Нашето разузнаване разполага с информация за групировките, за които съществува най-голяма вероятност да завземат властта след падането на режима. Естественото желание на британското правителство е да установи добри взаимоотношения с наследниците на настоящия режим в Сирия.
Карингтън вдигна една снимка формат А-4. Беше направена с телескопичен обектив и беше на мъж с азиатски черти и куфия на бели и червени квадратчета. В съзнанието на Дани изплуваха снимките на Ясер Арафат, които беше гледал по телевизията като дете.
— Това е Балтазар Фархад — обясни Карингтън. — Той е водач на една бунтовническа групировка, която по всяка вероятност ще играе важна роля в бъдещото правителство на Сирия. Или по-скоро беше водач на тази групировка, защото преди две седмици стана жертва на самоубийствена атака. Сигурно сте чули по новините.
Дани не беше чул за тази атака. Присви очи и се взря в снимката. В далечен план забеляза някаква метростанция и попита:
— Париж?
Карингтън кимна.
— Фархад беше в изгнание. Французите му бяха осигурили политическо убежище. Той самият винаги се отнасяше радушно към интереса, който страната проявява към Сирия. По тази причина французите го ценяха високо. Бяха, меко казано, смутени от това убийство.
— Кой го е извършил? — попита Джак Уорд.
— Според сведенията, с които разполага разузнаването, един млад алжирец. Бил е издирван по обвинение в тероризъм.
— Днешните момчета — измърмори Спъд, — се взривяват, без да му мислят много.
Карингтън не обърна внимание на думите му и продължи:
— Честно казано, нашият основен проблем не е кой го е направил, а как да избегнем неблагоприятните последици. Фархад беше не само водач. Дори и докато беше извън страната си, той беше спойката, която не позволяваше на семейството му да се разпадне. Фархад има двама сина. Те са коренно различни. Единият се казва Сорген, другият — Асу. Сорген прилича изцяло на баща си. И той, като него, подкрепя интереса на Франция към Сирия. Асу е живял дълго време в Лондон. Имал е интимни връзки с жени от Великобритания. Открихме четири проститутки, които твърдят, че им е бил редовен клиент по време на престоя си в страната. Дори е имал абонаментна карта за… „Тотнъм хотспър“, нали така, Хюго?