— Имах щастието да уча в Сорбоната и…
— И какво от това? — прекъсна го Спъд.
Неловко мълчание.
— Това е френски университет — продължи Бъкингам. — Намира се в Париж. Изучавах арабски език и политология. Сорген, братът на Асу, беше мой колега. Сприятелихме се. Мисля, че ще мога да го убедя да се помири с брат си.
— По какъв начин? — попита скептично Грег.
— Ще се срещна с него на Еид-ал-Фитр — отвърна Бъкингам, сякаш тези думи обясняваха всичко. От изписаното по лицата на четиримата недоумение, стана ясно, че те не разбират каква е връзката. — Това е много голям мюсюлмански празник. С него приключва Рамазан, свещеният месец за хората, които изповядват исляма. Той е символ на обединението им. На този празник членовете на всяко семейство постят и се молят заедно. Сорген е силно религиозен човек. Мисля, че ще успея да го убедя, че моментът е подходящ да си оправи отношенията с Асу.
— Което ще бъде от полза както за него, така и за нас — каза Карингтън. — Размирниците са много по-силни, когато действат заедно. Ако Хюго успее да убеди Сорген, че британското правителство е добронамерено към него, можем да очакваме благоприятен развой на събитията. — Отново се усмихна многозначително. — Вашата задача, господа, ще бъде да се грижите за Бъкингам по време на пребиваването му в Сирия. Той трябва да стигне до мястото на срещата, без да излага живота си на опасност. Не е нужно да ви обяснявам, че тази операция трябва бъде проведена в пълна секретност. Ако бъдете разкрити, британското правителство ще отрече, че е било уведомено за присъствието ви в този район на света. Британското посолство в Дамаск не функционира. При тези обстоятелства чешкото посолство би могло да ви окаже помощ, ако се наложи, но вие не бива да разчитате на нея. Всеки от вас е проучен на най-високо ниво. По всичко личи, че можем да разчитаме на вас, защото, кълна се в Господ, ще имаме нужда от това. — Изгледа ги един след друг. — Средният изток се променя. В резултат от така наречената „Арабска пролет“ паднаха някои от старите режими. Макар, че не ги одобрявахме, ние поне ги познавахме. Сега се оказваме в незавидното положение да изграждаме наново мрежите си в региона. Задачата на Хюго е важна, господа. Не бива да допускате той да се провали.
Карингтън се изправи и се обърна към Картрайт.
— Надявам се, че това е всичко, което трябваше да кажа, нали Джони?
Картрайт кимна.
— Тогава да тръгваме, Хюго — каза Карингтън, сякаш говореше на куче. — Да оставим нашите приятели да се подготвят.
Без да добави нищо повече, той тръгна към вратата. Бъкингам не бързаше да го последва. Все още изглеждаше притеснен от маниера на шефа си и за миг сякаш се канеше да се извини. Очите му срещнаха очите на Дани. Дани му кимна. Докато Карингтън излизаше, Бъкингам подаде ръка на Дани и каза:
— Много съм ви благодарен. Спокоен съм, че ще бъда в сигурни ръце. Ще се старая да не ви създавам затруднения.
Дани поклати глава и отвърна:
— Не се притеснявай, приятел.
Бъкингам кимна любезно, бръкна си в джобовете и последва Карингтън, подтичвайки леко.
Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Спъд изпуфтя.
— По дяволите, шефе! Не можаха ли да намерят някой, който е по-издръжлив? Този Бъкингам изглежда така, сякаш е готов да ожълти гащите, ако някой му каже „Бау!“
Картрайт сякаш беше готов да се съгласи с него, но реши да запази мнението си за себе си.
— Ще започнете операцията от източното крайбрежие на Средиземно море — каза той. — Подробностите ще научите в Херефорд. — Погледна си часовника: — Навън ви чака кола. Вървете. Аз ще дойда след малко. Блек, остани за една минута.
Останалите трима излязоха от павилиона.
Картрайт огледа за миг Дани, сякаш обмисляше внимателно думите си, а после каза:
— Назначавам те за командир на отделението.
Дани примигна. Това не беше нормално. Другите трима бяха с пет-шест години по-възрастни от него. С повече опит. Очакваше, че тази роля ще се падне на някого от тях. Картрайт очевидно забеляза изненадата му и продължи:
— Разбрах за случилото се в Либия. Онези приятели от ООН трябва да ти бъдат много благодарни. Според мен вече си готов да поемеш по-голяма отговорност.
— Да, шефе.
Картрайт подсмъркна.
— Брат ти е бил освободен условно. Преди около седмица.
Дани стисна зъби.
— Баща ми знае ли?
Картрайт кимна.