Подводницата беше обърната странично към тях. Чак когато кърмата й се показа, мъжете в лодката придобиха представа за размерите й. Имаше чудновата форма, наподобяваща тяло на кит. Дани и друг път беше виждал подводници, но това не му попречи да се удиви на факта, че подобен огромен плавателен съд може да се движи толкова безшумно под водата.
Горната й част се спускаше под наклон към кърмата, за да могат плавателните съдове от типа на „Риджид рейдър“ да се качват на нея. Рулевият отново включи двигателя, а после завъртя лодката на двеста и седемдесет градуса и тя започна да се движи успоредно на подводницата по посока на кърмата. Зад кулата се показа малка палуба. После лодката описа дъга с радиус от сто и осемдесет градуса и застана срещу нея. Вълните, които се бяха образували при изплуването на подводницата, се блъснаха в кърмата й и пръските им заслепяваха мъжете. След около пет секунди се чу стържещ звук — лодката се качи на палубата и спря на пет метра от кулата. Стоманената врата на кулата се отвори в момента, в който двамата войници от „42 Командо“ се изправиха на крака, и палубата се озари от жълта светлина.
Появиха се четирима моряци. Носеха дебели непромокаеми якета и ботуши. Започнаха да издават заповеди, надвиквайки се с оглушителния шум от двигателите на подводницата. Единият от войниците хвана Бъкингам за ръката и го свали от лодката, предавайки го на застаналия до нея моряк, който го стисна здраво и го поведе към кулата. Дани, Спъд, Джак и Грег разтовариха торбите и започнаха да ги влачат по палубата, за да ги вкарат в подводницата. Нямаше време да се сбогуват с войниците. Хидравличната врата изсъска и се затвори, изолирайки Дани и партньорите му от шума на морето и от лодката върху палубата. Лодката щеше да отплува с потапянето на подводницата и след петнайсет минути отново щеше да бъде в пристанището.
Дани се огледа. Намираха се в помещение с покрит с боя стоманен под, чиято площ беше около осем квадратни метра. По стените му имаше тръби и хидравлични уреди. Подводницата се завъртя леко. Бъкингам с мъка успя да запази равновесие. Четиримата мъже, които ги бяха посрещнали на палубата, ги чакаха в помещението. Освен тях в него имаше още един мъж — на около четирийсет години, с прошарена брада и проницателни сини очи.
— Добре дошли на борда на „Вангард“ — поздрави ги той. — Аз съм капитан Флеминг.
Дани изпитваше дълбоко уважение към войниците от подводния флот и най-вече към всеки, изкарал успешно трудния курс за подготовка на капитани на подводници. Процентът на отпадналите в процеса на обучението беше също толкова висок, колкото и при подбора на войници за SAS, поради което курсът беше получил прякора „Божието наказание“. Той стисна ръката на Флеминг.
— Ако искате, можете да се преоблечете тук — каза Флеминг. — Разпоредих на хората си да приберат оборудването ви и да подготвят каюта за вас, освен ако не искате да се присъедините към мен на мостика.
Дани погледна към Бъкингам, който се мъчеше да си свали неопреновия костюм с нещастно изражение върху лицето, и отвърна:
— Не, предпочитаме да отидем в каютата.
— Добре — каза капитанът. — Нуждаете ли се от нещо? Искате ли да хапнете?
— Не бихме отказали топла храна — отвърна Дани. А после, поглеждайки косо към Бъкингам, добави: — И чай. Сладък.
Флеминг кимна на единия от моряците.
— Слушам, капитане — отвърна мъжът и тръгна към металната стълба.
— Последвайте ме, момчета — каза един друг моряк, на когото капитанът също даде знак с глава, и ги поведе надолу по стълбата.
Докато преминаваха през коридорите, подводницата отново се потопи под водата.
— Не обичам тесните пространства — прошепна Бъкингам.
— В такъв случай си попаднал на неподходящото място, приятел — отвърна Дани. — В тези подводници трябва да се съберат двеста войници. Няма как коридорите да са широки.
— Освен това не е предвидено място за мацки — обади се Спъд и се ухили. — Ето защо, ако си се надявал да правиш секс, няма как да стане, Бъкингам.
Бъкингам го удостои с усмивка.
Помещението, в което ги заведе морякът, беше седем на четири метра и на Дани му се стори просторно в сравнение с миниатюрните каюти, предназначени за екипажа на „Вангард“. Момчетата смениха неопреновите костюми със сините гащеризони, които бяха приготвени за тях. След десет минути пристигна храната. Подводниците от типа на „Вангард“ плаваха непрекъснато. Те не се нуждаеха от зареждане и разполагаха с всичко, което им беше необходимо за дълги периоди от време. Прясната храна беше рядкост, но готвачите се славеха с уменията си да приготвят вкусни ястия от изсушените и консервирани продукти. Дани и партньорите му поглъщаха лакомо месото и зеленчуците, отпивайки от горещия чай. След като се нахраниха, Дани се обърна към Бъкингам и му каза: