— Съблечи се.
Бъкингам се мъчеше да свали неопреновия костюм, докато Дани отваряше една от торбите и изваждаше чифт дрехи. Те бяха най-обикновени — джинси и риза от груб плат. Човек можеше да ги носи навсякъде — от Дамаск до Доркинг, без да прави впечатление. Миришеха неприятно на мухъл и Дани се сети за миг за стаята на брат си в хотела.
— Облечи ги — каза на Бъкингам, който вече беше останал по боксерки, — а върху тях си сложи отново неопреновия костюм.
Момчетата от Полка също бяха започнали да се преобличат, но подготовката им беше малко по-екзотична. Дрехите им бяха същите, като дрехите на Бъкингам, но под ризата всеки от тях закопча калъф, в който имаше деветмилиметров „Зиг Зауер“. Бъкингам ги гледаше, ококорил очи, докато проверяваха оръжието си. Помещението се изпълни с шума от глухото щракане на пълнителите, докато войниците ги поставяха в оръжията и спускаха предпазителите. Дани забеляза как Бъкингам наднича тревожно в торбата с автоматите М-4 и затвори ципа й. Нямаше смисъл да го плаши още повече. Четиримата отново си сложиха неопреновите костюми върху цивилните дрехи.
— На каква дълбочина сме? — попита Бъкингам.
Дани сви рамене и отвърна:
— На петстотин метра. Или на малко повече.
— По дяволите! И след колко време…
Дани осъзнаваше, че Бъкингам е силно изнервен, затова реши, че може би е по-добре да му обясни какво им предстои.
— След няколко часа. Когато стигнем до брега, ще навлезем на около километър навътре в сушата, докато стигнем до едно кръстовище на главната магистрала. Там ще се срещнем с посредника, който ще ни осигури колите.
Бъкингам изглеждаше смутен.
— Не е ли по-разумно посредникът да ни чака с колите на брега? Искам да кажа, че би било по-добре веднага да се качим в колите, вместо да вървим пеша.
Дани поклати глава.
— Не знаем нищо за този човек. Освен това той няма как да разбере, че сме пристигнали по море, тъй като ще се срещнем с него на кръстовището. Ще можем да го огледаме спокойно, преди да установим връзка с него. Не е нужно да бъдем разкрити, преди още да сме пристъпили към изпълнението на операцията.
— Да бъдем разкрити? Та той е агент на МИ-6. Можем да разчитаме на него.
Останалите мъже се засмяха.
— Защо се смеете? — попита Бъкингам.
— Той е посредник, приятел, — отвърна Спъд, — а посредниците по целия свят са еднакви. Потайни. Преследват собствените си интереси. Този човек ни помага, защото от МИ-6 му плащат, но ще ни предаде веднага щом получи по-добро предложение.
Бъкингам пребледня.
— Спокойно, приятел — каза му Грег. — Ако нещо се обърка, ще жертваме Спъд, а не теб. Нали така, Спъд?
Спъд сведе очи към издутината върху гърдите си, където неопреновият костюм покриваше калъфа с пистолета. После погледна към Бъкингам и отвърна:
— Точно така.
23:30 ч. източноевропейско време.
На вратата на помещението се почука силно. Появи се един брадат моряк и каза:
— След десет минути ще изплуваме, момчета. Изчакайте тук, докато ви повикаме.
Мъжът носеше спасителни жилетки. Подаде по една на всеки и петимата веднага ги облякоха, нахлузвайки ги през главите си. И зачакаха.
Подводницата се отклони на няколко градуса от курса си, докато изплуваше на повърхността. Бъкингам се сви — през последните десет минути не беше изрекъл нито една дума. Мъжете грабнаха торбите. След малко вратата се отвори. На прага й застана морякът с брадата и им кимна. Петимата излязоха в тесния коридор и тръгнаха след него към кулата. Подминаха стълбата, по която преди бяха слезли, продължиха още десет метра и стигнаха до следващата стълба, чиито стъпала водеха към един люк, разположен на покрива й. Там ги чакаше капитан Флеминг.
— Обадиха се от централата в Херефорд — каза той. — През тази нощ в Хомс са се водили тежки боеве. Двама представители на организацията „Лекари без граница“ се изчезнали. Единият от тях впоследствие е бил открит мъртъв — бил е застрелян. — Отправи на Дани пронизващ поглед. — Бъдете внимателни, момчета. По всичко личи, че избиват чужденците по улиците.
Обърна очи към Бъкингам и върху лицето му се изписа недоверие. После натисна червения лост върху стената на коридора. Капакът на люка изсъска и се вдигна. В коридора, заедно с въздуха, нахлу шумът от морските вълни. Един моряк се надвеси над люка и извика: