Докато войниците изкарваха лодката, Дани, Спъд и Бъкингам изтичаха до брега.
— Свали си неопреновия костюм — каза Дани на Бъкингам.
Тримата мъже съблякоха костюмите и останаха по цивилни дрехи. Дани прибра мокрите костюми в една от торбите и взе оръжието си. Хвана Бъкингам за ризата, издърпа го до мястото, на което лежаха Грег и Джак, бутна го на земята и изсъска:
— Не мърдай.
После двамата със Спъд заеха позиция за стрелба, а Грег и Джак се съблякоха и тръгнаха към лодката, за да върнат на войниците торбата с мокрите костюми.
Дани огледа местността, без да обръща внимание на острия камък, който се забиваше в лакътя му. Плажът беше широк около трийсет метра. Пясъчната дюна, с която завършваше, беше висока около петнайсет метра и наклонът й беше четирийсет градуса. Макар че лятото беше сухо, от валежите през зимата и през пролетта в пясъка на места беше избуяла растителност. Не забеляза никакво движение. По нищо не личеше, че някой е бил свидетел на пристигането им. Никакви войници. Никакви местни хора.
Или поне доколкото Дани успя да види.
След две минути чу зад гърба си шума от двигателя на лодката. Грег и Джак бяха предали торбата с костюмите на войниците и тя потегляше обратно към подводницата. Стъпките им скърцаха тихо по пясъка. Двамата го подминаха и продължиха напред.
— Какво става? — попита Бъкингам.
Дани не му отговори. Беше твърде зает — наблюдаваше напрегнато Грег и Джак. Движейки се на разстояние десет метра един от друг, двамата се приближиха приведени до дюната и заеха позиция за стрелба.
Лежаха, без да мърдат.
Тихото бръмчене на двигателя на лодката беше заглъхнало. Единственият шум идваше от разливащите се по плажа вълни.
Джак вдигна дясната си ръка и даде знак на останалите да се приближат.
— Няма да се отделяш от мен — прошепна Дани на Бъкингам, скочи, подаде му ръце, изправи го на крака и го поведе напред.
Спъд вървеше на десет метра вляво от тях. Джак и Грег ги прикриваха. Пясъкът беше мек. Бъкингам два пъти се препъна и падна и на Дани му се наложи да го вдига. Когато стигнаха до върха на дюната, той трудно си поемаше въздух. Дани огледа терена зад нея. Склонът й се спускаше плавно в продължение на един километър и стигаше до шосето, което се движеше в посока север — юг успоредно на бреговата линия. Забеляза в далечината очертания на дървета и храсти — климатът по средиземноморското крайбрежие на Сирия беше по-мек, отколкото в пустинята и в района, граничещ с Ирак. Кръстовището се намираше на около трийсет градуса вдясно. В началото му бяха паркирани три автомобила, обърнати на юг. Предните фарове на първия бяха включени и осветяваха шосето.
Дани извади очилата за нощно виждане от раницата си, сложи си ги, взря се в първата кола и извика:
— Бинго! Видях човек в първата кола. Сигурно има още най-малко двама, тъй като колите са три. — Свали очилата. — Изглежда, всичко е наред, но нека да не рискуваме. Няма да позволя на този Мухамад да ни извърти мръсен номер, като ни устрои засада. Спъд, двамата с Грег ще останете тук. Наблюдавайте местността. Джак и Бъкингам ще дойдат с мен. Аз ще проверя колите и ще отпратя Мухамад и хората му. Ако възникне проблем, знаете как трябва да действате.
Джак го погледна тревожно и попита, сочейки с очи към Бъкингам:
— Сигурен ли си?
Дани кимна.
— Не искам Мухамад да разбере колко души сме. Ако не вземем Бъкингам със себе си, той ще се досети, че има поне още един човек, при когото сме го оставили. Нека да го държим в неведение.
Джак наведе глава и отвърна:
— Разбрано. — Погледна към Бъкингам. — Не искам да бъда груб с теб, приятел, но те предупреждавам да правиш това, което ти казваме, и да си държиш устата затворена. Ще говорим само ние.
Колите се намираха под ъгъл от трийсет градуса вдясно от тях. Дани, Джак и Бъкингам тръгнаха под ъгъл от шейсет градуса наляво. Дани изчисли, че по този начин ще излязат на шосето на около двеста и петдесет метра от колите, за да изненадат Мухамад в гръб и да не му дадат възможност да разбере от коя посока са се появили. Разстоянието не беше голямо, но тъй като трябваше да тичат с пълни раници и да се съобразяват с Бъкингам, на когото му липсваше тренинг, те стигнаха до шосето за седем минути. То беше широко осем — девет метра, изровено и каменисто. Придвижваха се в колона, отдалечени на десет метра един от друг — водеше Джак, следван от Бъкингам и Дани. Когато бяха на двайсет метра от кръстовището, спряха и легнаха на земята, за да огледат още веднъж местността.
Чу се звук от отваряне на врата. От първата кола слезе мъж и се отправи на изток през полето. След десет метра спря. Дани видя, че мъжът пикае, и прошепна: