Беше сигурен, че хеликоптерът е на военните. Дали Мухамад ги беше предал на сирийските власти? Съжаляваше, че не е стрелял, за да отвлече вниманието на тези хора и да даде възможност на Спъд и Грег да избягат. Компрометирането им само няколко минути след като отделението беше стъпило на брега щеше да обрече операцията на провал. Претърколи се по гръб, за да се увери с очите си, че слухът му не го е излъгал.
Хеликоптерът летеше на височина не повече от шест метра и се приближаваше бързо с вдигната опашка и сочещ надолу нос. Разстояние от него до брега беше два километра. Щеше да го измине най-много за трийсет секунди.
Обърна се отново по корем, готов за стрелба. Погледна през прицела на автомата. Обстановката се беше променила. Спъд, Грег и техните похитители бяха преминали от другата страна на дюната. Успя да види единствено главите им, преди да изчезнат.
Шумът от хеликоптера се усилваше. Дани се притисна към земята, докато той профуча на трийсет метра вляво от него. Прожекторът му освети местността. Яркият му лъч мина на метър от мястото, където Дани лежеше напрегнат и напълно неподвижен. Чак когато хеликоптерът се отдалечи от него, той се осмели да погледне отново нагоре. Успя да зърне войника, който беше насочил шестцевна картечница към земята. Войникът не откри стрелба. Явно не беше забелязал Дани и Джак, но Дани не искаше да рискува и продължи да лежи.
Десет секунди. Хеликоптерът прелетя над дюната. Дани скочи на крака. Вдясно от него Джак вече тичаше към дюната. Дани също се затича. Усети пареща болка в краката си, докато се опитваше да измине разстоянието колкото се може по-бързо. Напрегна слух. По звука на роторите разбра, че хеликоптерът е кацнал.
До билото на дюната оставаха десет метра. Дани отново легна на земята. След десет секунди Джак се присъедини към него. Без да разменят нито дума, двамата изпълзяха до билото на дюната и огледаха околността.
Стомахът на Дани се сви. Хеликоптерът беше кацнал на брега на около двайсет метра от водата и от него бяха слезли шестима въоръжени мъже. Не успя да различи добре облеклото им, но беше сигурен, че е камуфлажно. Хората, на които бяха налетели Спъд и Грег, се бяха събрали на около трийсет метра вдясно от хеликоптера. Бяха с цивилни дрехи, девет от тях държаха автомати АК-47.
Вниманието на Дани обаче беше привлечено от Спъд и Грег. Двамата бяха проснати на земята. По очи. Без да мърдат.
— Дали са ги застреляли? — попита Джак.
Бяха живи. Един от войниците изправи Грег на крака и го ритна с коляно в слабините. Грег се преви на два. После войникът го блъсна към хеликоптера. Същото се случи и със Спъд.
— Можем да се справим с тях — каза Дани.
Беше насочил мерника си към войника с картечницата. Можеше да го повали на земята с един-единствен изстрел. Това щеше да внесе смут сред останалите войници и те щяха да се превърнат в лесна мишена, а местните хора не бяха достатъчно близо, за да представляват непосредствена опасност.
— Не стреляй! — прошепна Джак. И тъй като Дани не свали оръжието си, изсъска: — Не стреляй, по дяволите! Ако го направиш, Спъд и Грег ще бъдат мъртви след няколко секунди.
— Можем да се справим с тях — повтори Дани.
Предупреждението на Джак обаче го спря и Дани не натисна спусъка.
Беше пропуснал удобния момент. Партньорите им вече бяха в хеликоптера. Войниците също се качиха и след десет секунди хеликоптерът излетя. Прожекторът му осветяваше плажа, а тътенът от роторите му пронизваше Дани. Издигна се на двайсет метра и зави под ъгъл от деветдесет градуса по часовниковата стрелка. Носът му се наклони напред и той увеличи скоростта и изчезна в мрака.
Тишина.
Един от мъжете, които все още продължаваха да стоят на плажа, каза нещо. Останалите се засмяха. Дани насочи автомата си към тях. Няколко откоса щяха да свършат работа. Щяха да ги повалят до един на земята. Показалецът му се плъзна по студения метал на автомата.
— Не го прави, приятел — изрече тихо Джак. — Ако започнем да стреляме, ще привлечем вниманието им върху себе си.
Дани не изпускаше групата от погледа си. По челото му се стичаше пот и му влизаше в очите.
Мъжете тръгнаха на юг по брега, отдалечавайки се от Дани и Джак. Дани дишаше тежко. Искаше му се да ги очисти. Но Джак беше прав. Това би било погрешен ход. Извърна очи.
— Нищо не можехме да направим — каза Джак.
Дани се зачуди дали партньорът му не се опитва да убеди себе си, че са постъпили правилно. В гърдите му се надигна гняв. Бяха пристигнали преди по-малко от час и вече всичко се беше прецакало. Удари с юмрук по земята и си пое дълбоко въздух.