— Какво ти става? — попита Джак.
Бяха разкрити. Двама от тях бяха попаднали в плен. Какво щеше да каже Таф? „Трябва да играеш с картите, които са ти се паднали, чедо.“ Бяха им се паднали лоши карти. Или играта им беше лоша. Това в случая нямаше значение. Още в началото бяха ударили на камък. Не им оставаше нищо друго, освен да бягат.
— Да се връщаме обратно при колите. Ще се обадим да дойдат да ни приберат, а дотогава трябва да се скрием някъде.
— Разбрано — отвърна Джак.
Пропълзяха десетина метра, отдалечавайки се от дюната, а после се претърколиха по гръб и огледаха шосето.
— Мамка му! — изсъска Джак.
— Какво става? — попита Дани.
Джак посочи към колите. Едната от тях — според Дани беше кафявото рено — потегли с включени предни фарове по шосето.
— Тичай! — извика Дани. — Трябва да стигнем до другата кола!
Джак вече се беше изправил на крака. Двамата хукнаха през полето.
Дани прехвърляше възможностите в главата си. Дали някой не се беше промъкнал незабелязано до Бъкингам, докато двамата бяха с гръб към него? Дали не го отвличаше с колата? Дали не го беше застрелял, преди да я открадне? В съзнанието му изплува противното лице на Мухамад. Каквото и да се беше случило, положението се беше усложнило още повече, ако това въобще беше възможно.
Беше безсмислено да преследват реното пеша. Трябваше да се качат във фолксвагена и да преценят какво да правят по-нататък. След няколко минути стигнаха до него. Огледаха се, но Бъкингам не се виждаше никъде. Дани седна зад волана. Посредникът беше оставил ключовете на таблото. Независимо от окаяния си вид, колата запали веднага. Задните й колела се завъртяха шумно по прашното шосе, когато Дани я подкара със загасени фарове, възползвайки се от светлината на луната, а после увеличи скоростта дотолкова, доколкото позволяваше старият й двигател.
Колата бръмчеше и подскачаше по неравната повърхност на шосето. Дани не отлепяше крака си от педала на газта, вперил очи в колата пред себе си. Вече бяха на около километър от нея и скъсяваха все повече разстоянието.
Реното се движеше бавно. Шосето беше пусто и за по-малко от три минути Дани вече беше на около сто метра зад него.
Петдесет метра.
Двайсет и пет.
— В колата, освен шофьора, няма друг човек — каза Джак с напрегнат глас.
Бъкингам.
Дани удари с длан по волана. След петнайсет секунди вече се беше изравнил с реното. Надникна през рамо в него — зад волана наистина седеше Бъкингам. Изпревари колата, постепенно намали скоростта до двайсет километра в час, а после отново я увеличи, завъртя волана надясно и удари спирачките на двайсет метра пред нея.
Джак изскочи от фолксвагена и тръгна към реното. Отвори рязко вратата, издърпа Бъкингам иззад волана, сякаш мъжът беше торба с перушина, притисна го към колата и изрева:
— Какво, по дяволите, правиш?
Докато се приближаваше до тях, Дани видя, че очите на Бъкингам са изпълнени с ужас.
— Отговори му — каза той.
— А според вас какво правя? Видях хеликоптера. Помислих, че са ви хванали.
— И?
— Трябва да стигна до Хомс.
Двамата мъже примигнаха.
— Сам?
Бъкингам продължаваше да ги гледа втренчено. Вената на врата му се беше издула. Джак го пусна.
— Извинявай, приятел, но тези сирийски копелета ще ти видят сметката веднага щом се доближиш до тях.
Бъкингам като че ли не обърна внимание на думите му. Изтърси внимателно дрехите си и попита:
— Къде са другите?
— На половината път до шибания Дамаск — отвърна Джак.
Дани се обърна към партньора си.
— Обади се в базата. Информирай ги за това, което се случи. Кажи им, че се налага да бъдем изтеглени оттук.
Джак кимна, отвори багажника на реното и извади от раницата си сателитния телефон. Дани огледа шосето в двете посоки. То все още беше пусто, но те не можеха да оставят колите на това място.
— Застани отстрани на шосето — каза на Бъкингам.
Бъкингам измърмори, без да се помръдне от мястото си:
— Не можем да се върнем обратно.
— Не си ти този, който ще каже какво можем и какво не можем да направим. Застани отстрани на шосето.
— Разбирам, че ви е яд на мен, но мислех, че няма да се върнете. Трябва да свърша работата, която са ми възложили.
— И аз — сопна му се Дани. — Длъжен съм да те опазя жив, а ти с нищо не ми помагаш. Повтарям отново: застани отстрани на шосето!
— Няма да бъдете изтеглени оттук — тихо изрече Бъкингам. — Трябва да свикнете с тази мисъл.
Дани тръгна спокойно към Бъкингам и спря на половин метър от него. С крайчето на окото си зърна Джак, който беше коленичил на двайсет метра от шосето, допрял телефона до ухото си.