— Двама войници от отделението ми бяха заловени. Преди малко се срещнах с посредник, на когото нямам никакво доверие, а хеликоптерът, който току-що отлетя, явно е бил изпратен в района да ни търси, защото е изтекла информация за пристигането ни. Нещата се объркаха още от самото начало и ние трябва да се измъкнем оттук, освен ако не искаш да изкараш двуседмичен ускорен курс по оцеляване в екстремни условия.
Бъкингам наведе глава, приглади назад паднал върху челото му кичур, обърна се и тръгна. Клекна отстрани на шосето, обгърна с ръце коленете си и впери поглед в Дани. За миг Дани беше обзет от подозрение. Дали разузнавачът не знаеше нещо, което не искаше да им каже?
В този момент видя Джак, който се връщаше обратно. В лявата си ръка стискаше телефона, а в дясната — автомата. Погледът му беше мрачен.
— Какво става? — попита Дани, макар и да предчувстваше какъв ще бъде отговорът му.
— Няма да ни изтеглят — отвърна тихо Джак, за да не го чуе Бъкингам. — Продължаваме с изпълнението на операцията. Заминаваме за Хомс.
Дани обърна очи към Бъкингам, който гледаше към тях.
— А казаха ли нещо за Спъд и Грег?
— Започнаха да ми говорят някакви глупости — щели да използват дипломатически канали за освобождаването им.
Дани се усмихна презрително. От МИ-6 нямаше да признаят, че имат нещо общо със случая. Спъд и Грег бяха оставени на произвола на съдбата, поне засега.
— Има нещо гнило в тази работа, приятел — продължи Джак. — Въпрос на време е да накарат Спъд и Грег да проговорят. Тогава половината шибана сирийска армия ще бъде по петите ни. Плюс руснаците, които са в страната.
Беше прав. Момчетата може би щяха да издържат няколко часа, но в един момент похитителите им щяха да започнат да изтръгват информация от тях. Може би Макс Сондърс неслучайно не им беше съобщил имената на хората си. Спъд и Грег нямаше как да разкрият неща, които не знаят.
— Време е да тръгваме — отвърна Дани. — Екипът на Сондърс ще ни чака в Хомс призори. Ще ми се разкаже играта, ако закъснеем за срещата с тази банда от наемници. — Кимна към реното. — Ти ще караш тази, а аз ще имам грижата за нашия човек. Ще изчакаш да се отдалеча на половин километър и ще тръгнеш. Ако възникнат проблеми…
Джак кимна. После присви очи и погледна през рамото на Дани нагоре по шосето.
— Какво има? — попита Дани.
Обърна се и видя в какво се беше загледал Джак. По правата отсечка се приближаваха фарове на кола. Бяха на не повече от два километра от тях.
— Качвай се в колата — каза Дани, изтича до мястото, където клечеше Бъкингам, хвана го за ръката и го издърпа на крака.
— Какво става? — попита Бъкингам.
— Желанието ти се сбъдна, приятел — отвърна Дани и погледна към приближаващите се светлини.
Бъкингам проследи погледа му и се взря тревожно в тях. Джак запали реното.
— Кой ли може да бъде? — попита Бъкингам с изпълнен с ужас глас.
— По-добре би било да не се опитваме да разберем. Размърдай се.
Бъкингам обаче продължаваше да се взира в приближаващите се светлини. Дани го дръпна за ръката и изсъска:
— Качвай се в колата! Веднага!
11
Дани беше добър шофьор. Преди да постъпи в Полка, беше изкарал курс за професионални шофьори, а след това беше попивал всичко, което му показваха войниците от мобилната ударна група. Беше прекарал много време на тестовите трасета на Научноизследователската асоциацията по автомобилна индустрия, които се намираха близо до Бирмингам, където беше усвоил от автомобилните състезатели умението да управлява различни автомобили върху заледен и мокър терен. Инструкторите, които винаги бяха на разположение в Херефорд, го бяха научили как да прави завой на сто и осемдесет градуса и завой с ръчна спирачка и как да кара, използвайки автомобила не само като превозно средство, но и като оръжие. В момента обаче той не се интересуваше от скоростта или от техниката на управление, защото беше длъжен да се придвижва предпазливо. Като един обикновен човек, тръгнал да изпълнява обикновени задачи с обикновена кола с ляв волан. Или поне трябваше да изглежда по този начин. Достигна скорост от петдесет километра в час и продължи да кара.
От време на време поглеждаше наляво и надясно. Полето беше пусто с изключение на една ферма на около километър вдясно от шосето. Джак се движеше на петстотин метра след него, както му беше казал Дани. За щастие Бъкингам си държеше устата затворена, което даваше възможност на Дани да се концентрира върху шофирането.