Стигна до Ланд Крузъра за около двайсет секунди, придвижвайки се бавно с насочен напред пистолет, готов да реагира, ако забележи някакво раздвижване. Наведе се и се промъкна до предницата му, за да го огледа в какво състояние е, а после обърна очи към реното.
Джак беше успял да задържи колата върху шосето. Покривът й обаче беше хлътнал от преобърналия се върху него Ланд Крузър. Предното й стъкло беше натрошено и смачкано като хартия и Дани видя ясно усуканото, назъбено парче метал, което се беше забило във врата на Джак близо до югуларната му вена. Останалата част от тялото му беше скрита в мрака на реното и той изглеждаше страховито — сякаш главата му беше набучена на кол. Очите му бяха отворени и изпъкнали в орбитите си. От устата му капеше кръв, примесена с пяна.
Джак изстена. Съвсем слабо. Нещастникът още беше жив.
Дани чу шум. Беше човешки глас. Завъртя се рязко към Ланд Крузъра. Като по чудо предното му стъкло се беше запазило цяло. Ритна го с петата на обувката си и то се разби на парчета. Пъхна пистолета в колата, готов да стреля.
Шофьорът беше мъртъв. Вратът му се беше счупил от удара и главата му висеше под неестествен ъгъл. Подобно на мъжа, когото Дани беше застрелял, и той носеше кевларена каска. И бронежилетка. Нямаше съмнение, че двамата са били професионални войници. Гласът, който Дани беше чул, принадлежеше на мъжа на седалката до шофьора. Очите му бяха затворени и по лицето му се стичаше кръв от дълбоката рана върху челото му, но устните му се движеха. Гласът му беше много слаб и Дани не можеше да чуе какво казва. Стори му се обаче, че разпозна езика. Говореше на руски или на някакъв много близък до него език.
Без да се колебае, Дани стреля в главата на шепнещия мъж. Черепът му се пръсна като яйце и тялото му се отпусна тежко назад. За по-сигурно Дани пръсна черепа и на шофьора, а после заобиколи колата и изстреля няколко патрона в задното стъкло. Там имаше двама мъже. Дани вече се беше справил с единия, а сега беше дошъл ред и на другия.
Върна се обратно при Джак.
Единствените признаци на живот у партньора му бяха балончетата от кръв и храчки, които излизаха от устата му, докато дишаше слабо. Дали усещаше нещо? Едва ли. Нервната му система вече беше спряла да функционира. И мозъкът му. Дани се надяваше, че Джак вече не изпитва болка. Макар че обичаше да се заяжда, той беше добър войник и не заслужаваше да умре по този начин.
Дани вдигна отново пистолета и доближи дулото му на сантиметър от челото на Джак. Джак отвори очи. Кимна леко, а от устата му отново излезе пяна.
— Лека нощ, приятел — прошепна Дани.
А после стреля.
Ръцете и дрехите на Дани бяха изпръскани с кръв. Бъкингам се взря в него с пребледняло лице и каза:
— Чух изстрели.
Двамата стояха до фолксвагена. Дани не му отговори. Оглеждаше шосето в двете посоки. По него нямаше никакво движение, но това едва ли щеше да продължи дълго.
Погледна си часовника: 02:10. До изгрева на слънцето оставаха по-малко от два часа. Небето беше ясно, а луната светеше ярко.
— Къде е Джак? — попита Бъкингам.
— Мъртъв е.
— Какво стана?
— Изтече му мозъкът — отвърна с равен глас Дани.
Нямаше смисъл да му обяснява. Приближи се до багажника на фолксвагена, отвори го и извади от него раницата и автомата си. Сложи раницата на гърба си и преметна автомата през гърдите си.
— Какви бяха онези мъже в Ланд Крузъра? — попита Бъкингам.
Дани не му отговори. Затвори внимателно багажника, за да не вдига шум. Оказа се, че предпазливостта му е била напразна, защото Бъкингам удари силно с юмрук по покрива на колата. Дани се вбеси. Обърна се, готов да го скастри, но изражението върху лицето му го накара да се въздържи. Очите му бяха гневни и неувереността му беше заменена от презрителна усмивка.
— Какви бяха онези мъже в Ланд Крузъра? — попита отново Бъкингам, този път много по-тихо.
— Лоши момчета — отвърна кратко Дани.
— Няма да позволя на един скапан войник да се държи надменно с мен — отсече Бъкингам. — Разбра ли?
Мълчание. Двамата мъже се гледаха втренчено. Вената на врата на Бъкингам пулсираше.
— Да — отвърна най-накрая Дани. Моментът не беше подходящ да се разправя с Бъкингам. — Руснаци. Предполагам, че бяха от „Спецназ“ — от войските със специално предназначение. Всеки от тях носеше бронежилетка, кевларена каска и „Сайга-12“.
— Какво, по дяволите, е „Сайга-12“?
— Много голяма пушка — отвърна Дани, сякаш обясняваше на дете. — Предполагам, че нашият посредник има пръст в тази работа — добави и сви рамене, — но не мога да бъда съвсем сигурен.