Този квартал изглеждаше малко по-богат. Тук дупките от куршумите не бяха толкова забележими. На отсрещната страна на улицата, по която се движеха, жена продаваше яйца. На няколко метра от нея мъж държеше купа, пълна с хумус. Малко по-надолу на фасадата на една бетонна сграда бяха окачени на куки две заклани овце. До тях беше застанал мъж с пушка в ръце и ги пазеше зорко, защото с парите от продаденото месо щеше да си осигури прехраната за известен период от време. Жените и децата не можеха да откъснат очи от храната. Стомахът на Клара също се свиваше от глад. Не беше слагала нищо в устата си в продължение на двайсет и четири часа. Никой обаче не разполагаше с пари и тя се опита да мисли за други неща. Не знаеше дали може да се чувства по-спокойна от промяната в обстановката. Чудеше се дали това означава, че сред жителите на квартала има повече привърженици на правителството. Погледите в очите на хората, които срещаха, определено не бяха изпълнени със страх. В тях се долавяше подозрителност, но това беше съвсем различно нещо.
Клара забеляза войниците на двайсет метра пред себе си и спря.
Бяха осем, тежковъоръжени. Сред тях беше войникът с брадата. Той й се усмихна презрително. Двете групи се гледаха втренчено в продължение на десет секунди, а после войниците се приближиха с бързи крачки към жените и децата. Излъчваха арогантност и агресивност.
Ръцете на Клара трепереха, но инстинктът, който беше развила по време на следването си, й подсказваше, че е длъжна да защити жените и децата. Тръгна към войниците, без да знае какво да им каже, дори и да говореха английски. Войниците спряха на два метра от нея. Водеше ги висок, слаб мъж със сипаничаво лице и остър нос.
Изведнъж Мириам я избута встрани и започна да крещи на тези по-млади от нея мъже, размахвайки пръст. Само онези от войниците, които бяха застанали отзад, я слушаха. Водачът им явно нямаше време да се занимава с протестите й. Жената още не беше спряла да говори, когато той вдигна приклада на автомата си и я удари с него по главата. Тя падна на земята, стисна с ръце главата си и започна да се мята от болка.
Войникът не й обърна внимание, очите му вече бяха вперени в Клара. Хвана я за предницата на блузата, погледна през рамо към брадатия войник и го попита нещо. Войникът кимна.
Клара беше силно изненадана, когато този, който я държеше, й проговори на английски. Развален и със силен акцент, но все пак английски.
— Ти си шпионка — каза.
Клара поклати глава и отвърна:
— Аз съм лекарка. Просто се опитвам да помогна на тези хора.
Мъжът отново проговори на арабски и войниците се засмяха. После се обърна към Клара. Лицето му беше строго.
— Идваш с нас.
— Не! — извика Клара. — Тези хора се нуждаят от помощ. От медицински грижи. Разбирате ли ме?
Опита се да се измъкне от хватката му. Мъжът я удари с ръка по лицето. Жените и децата отстъпиха назад.
— Моля ви — продължи Клара. — Аз наистина съм лекарка.
— Имаш ли документ за самоличност? — попита войникът.
Клара го погледна безпомощно. Предния ден брадатият войник беше взел служебната й карта и я беше изхвърлил, но тя не можеше да му обясни това.
— Ще бъдеш разпитана в Дамаск — каза войникът и изкрещя нещо на Мириам, която се присъедини към останалите, като продължаваше да държи с ръце главата си.
Следващият ход на Клара беше продиктуван от отчаянието й. Тя посегна с ръка към лицето на войника и заби в очите му мръсните си, изпочупени нокти. Войникът я блъсна на земята и я ритна. Ботушът му се заби в ребрата й. Жените и децата побягнаха встрани. Войникът отново каза нещо на арабски. Брадатият се наведе, изви й ръцете на гърба и ги стегна толкова силно с пластмасовите белезници, че тя извика от болка. Хвана я за косата и я изправи на крака, без да обръща внимание на писъците й. Жените и децата бяха изчезнали с изключение на малкия Хасам. Той се затича към брадатия войник и започна да го рита по краката. Войникът се изплю в лицето на момчето, а после го блъсна толкова силно, че то изхвърча на два-три метра от него. Клара понечи да се затича към момчето, но войникът отново я хвана и я бутна в обратната посока. Тя се разпищя. Войникът я удари с юмрук в корема, а после в гърдите. Болката беше толкова силна, че тя остана без въздух и млъкна.