Навярно все пак се беше объркал. Беше тъмно. Човек лесно можеше да се припознае. Или просто не беше дошъл напълно в съзнание.
— Нашето войниче май се събуди — измърмори сърдит глас.
— Затвори си устата, Скинър! Казах му да се държи прилично. Не беше нужно да те удря по главата.
Нямаше никакво съмнение, че гласът беше на Таф. В каквото и състояние да се намираше, Дани нямаше как да го сбърка. Познаваше го също толкова добре, колкото гласа на баща си и на брат си.
— Момчето е склонно да се увлича. Двамата с Хектор понякога си мислят, че все още са във Френския чуждестранен легион. Нали така, Скинър?
— Да — изсумтя Скинър. — Страшно съжалявам, войниче. Следващия път ще бъда по-нежен.
— Какво правиш тук, Таф? — изстена Дани.
Той обаче вече беше започнал да свързва нещата в пулсиращата си от болката глава. Знаеше, че Таф продължава да упражнява уменията, които беше усвоил в Полка още преди раждането на Дани. Би било съвсем нормално да работи за Сондърс.
— Изкарвам си хляба — отвърна Таф. — Също като теб. Какво, по дяволите, стана? Очаквахме, че разузнавачът ще бъде придружен от четирима войници.
— Разкриха ни — отвърна Дани. — Плениха двама от партньорите ми. Отведоха ги с хеликоптер. — Стисна очи, спомняйки си как операцията се прецака още преди да беше започнала, и добави с прегракнал глас: — Трябва да ги открием.
— Няма как да стане. Сирийците сигурно са ги закарали в Дамаск. Ако вече не са мъртви, вероятно съжаляват за това.
— Говорихме с базата. Казаха, че ще използват дипломатически канали…
Погледът на Таф го накара да млъкне. Той означаваше едно-единствено нещо: много добре знаеш, че това са празни обещания.
— А къде е третият войник? — попита Таф.
— Загина.
Таф не изглеждаше изненадан.
— Как?
Дани замълча за миг, но Таф, който го познаваше много добре, забеляза колебанието му и го погледна изпитателно.
— Имаше престрелка — отвърна Дани. Таф не показа с нищо, че не му е повярвал. — Къде е Бъкингам?
— В другия камион — отвърна Таф. А после добави, изпреварвайки следващия въпрос на Дани: — Не бива да слагаме всичките си яйца в една кошница — Не и след като сирийците вече са счупили повечето от тях.
Дани с мъка се изправи до седнало положение. Взря се в мрака в лицето на стария си приятел. За пореден път беше изненадан от факта, че Таф изглежда различно от мъжа, който помнеше от детството си. Нямаше ги мустаците, с които се гордееше толкова много, лицето му беше обрасло с остра четина, косата му вече не беше дълга, черна и рошава, а къса и стоманеносива. Загрубялата му кожа беше набраздена от бръчки. Беше облечен със стандартната камуфлажна униформа на сирийската армия.
— Така можем да се придвижваме по-безопасно — обясни Таф, сякаш беше прочел мисълта на Дани, което често се случваше. — Платихме на няколко размирници от армията. Те ще ни прекарат безпрепятствено през контролно-пропускателните пунктове.
— Колко дълго бях в безсъзнание?
— Десет минути. За два часа ще пристигнем, ако, разбира се, не възникнат някакви проблеми.
— Къде ще пристигнем?
— В нашата квартира. Не е кой знае какво, но поне ще ни запази от дъжда. Ако въобще някога завали.
— Сигурен ли си в шофьорите?
— Човек едва ли може да бъде сигурен в хората в тази страна, чедо. Всъщност мисля, че съм сигурен, защото тук всичко може да се уреди с пари.
— Както навсякъде другаде — намеси се Скинър.
— Така е, приятел — каза Таф и се усмихна. — Напълно си прав. Радвам се да те видя отново, Дани.
— И аз — отвърна Дани.
Двамата си стиснаха ръцете. Дани се почувства странно. Това беше твърде официален жест. Явно и Таф си помисли същото, защото го придърпа към себе си и го прегърна.
— Как е баща ти? — попита Таф, снишавайки глас, за да не може да го чуе Скинър.
— Все така.
— А Кайл?
Дани сви рамене.
— Излязъл е от затвора.
— Трябва да му дадеш време, чедо. Все някога ще влезе в правия път.
Дани не му отговори.
Пътуваха в мълчание. Дани се мъчеше да осмисли събитията от последното денонощие. Загубата на момчетата. Срещата с Таф. Откакто стъпиха на сирийска земя, непрекъснато беше напрегнат и в това нямаше нищо странно, след като нещата бяха взели лош обрат, но сега започна да се отпуска. Мисълта, че старият му приятел и наставник е при него, му подейства ободряващо. Таф беше като скала — огромна и неразрушима. Всеки би искал да има такъв човек до себе си.