За по-малко от пет секунди тримата сирийци бяха мъртви. Нямаше време за губене. Трябваше да се справят с другите четирима, възползвайки се от шока и ужаса им. Скинър стреля два пъти във въздуха, за да им попречи да се приближат, а Дани и Таф изтичаха до края на камиона и скочиха от него.
Контролно-пропускателният пункт представляваше три дълги около метър, метални бариери, наредени една до друга на шосето, което беше широко не повече от десет метра. Камионът беше спрял на пет метра от тях, а на отсрещната страна на същото разстояние отстрани на шосето беше паркиран очукан военен Ланд Роувър. Шофьорът беше зад волана. Други двама войници бяха застанали до багажника му — те веднага пуснаха цигарите си на земята и вдигнаха автоматите си. Четвъртият тичаше и се канеше да залегне зад автомобила.
Дани застреля двамата войници до багажника на Ланд Роувъра. В същото време Таф насочи автомата си към предното му стъкло и го пръсна на парчета, поваляйки шофьора на седалката. Оставаше още един войник. Скинър стреля. Куршумът рикошира със зашеметяваща сила в задницата на Ланд Роувъра и го разтресе сред дъжд от искри. За миг настъпи тишина. После се чуха стъпките на ужасения войник, който беше изскочил иззад колата и се катереше по склона до шосето. Дани направи крачка напред и се прицели в него. В този момент Скинър го блъсна в гърдите. Погледът му беше безумен.
— Остави го на мен — каза той и тръгна по склона с насочен напред револвер.
Дани понечи да го последва, но Таф го дръпна за ръката.
— Той има нужда от подкрепление — настоя Дани. — Войникът е въоръжен.
Таф поклати глава.
— Не му се бъркай, чедо — отвърна той със спокоен глас, който учуди Дани. — Той знае какво прави. И в никакъв случай няма да ти благодари за помощта.
Ако някой друг му беше казал това, Дани нямаше да му обърне внимание, защото едно от първите неща, които беше научил в Полка, бе да не се опитва да върши сам неща, когато не се налага. Беше научил обаче много повече от Таф, отколкото от инструктора си. Отстъпи назад.
Сякаш наблюдаваше котка, която си играе с мишка. Дори и звуците бяха същите. Ужасеният сирийски войник хленчеше, докато се опитваше да избяга — беше успял да се изкачи на петнайсет метра нагоре по склона, но си даваше ясно сметка, че усилията му са напразни. Това беше причината за звуците, които издаваше. В паниката си дори не се сещаше да се отбранява с оръжието си, ето защо Скинър не бързаше. Скинър застана в подножието на склона. Войникът пълзеше на четири крака и явно отпадаше все повече и повече, защото напредваше бавно. Скинър го наблюдава в продължение на пет секунди, а после тръгна с лекота нагоре.
Тишина. Скинър насочи огромния револвер — не към главата, нито към гърба на войника, а към слабините му. От дулото му изскочи оранжев пламък. Последва оглушителен трясък, който се сля с безумния писък на войника.
В този момент изскърцаха спирачки и вторият камион — този, в който беше Бъкингам, — спря пред бариерите. От него изскочиха двама мъже в камуфлажни униформи с готови за стрелба автомати. Нямаше обаче към кого да ги насочат. Таф вдигна ръка и те се заковаха на място като послушни кучета.
Простреляният войник продължаваше да пищи. Скинър го гледаше с наклонена на една страна глава и се усмихваше презрително. Тъй като беше преброил изстрелите, Дани знаеше, че от петте патрона в барабана е останал само един. Скинър обаче удължаваше агонията на войника и изпитваше садистично удоволствие от това.
Дани се освободи от Таф. Макар и да си даваше сметка, че Скинър е полудял, виковете на войника бяха достатъчно силни, за да привлекат вниманието на хората, които се намираха в района. Трябваше да го накара да млъкне. Изтича към склона и се заизкачва по него. Скинър толкова се беше увлякъл, че усети Дани едва когато той беше на два метра зад него.
— Махай се, по дяволите! — извика и се обърна с насочен към Дани револвер.
Дани не му обърна внимание. Вдигна автомата си и стреля в главата на войника. След като писъците секнаха, Дани се обърна към наемника с бръснатата глава. Лицето му беше непроницаемо, но Дани усети напрежението във въздуха. Таф извика тихо и напрегнато „Хектор!“, и единият от мъжете, които пазеха Бъкингам, се затича към тях. Беше нисък и набит, с широки рамене и рошава руса коса. Застана между Дани и Скинър.