Таф ги въведе в една голяма стая, която заемаше половината от площта на първия етаж. В единия й ъгъл имаше стар телевизор с антена, закачена на стената зад него. По Ал Джазира излъчваха новини, но звукът беше изключен. Бетонният под беше покрит с огромни избелели и мръсни килими. Пожарът не беше засегнал стаята, но всичко в нея миришеше на дим.
До едната й стена имаше висок около два метра дървен шкаф. В него бяха наредени оръжия — пет автомата „Калашников“, два автомата „Колт командо“ и дори два картечни пистолета МП-5. На пода под този своеобразен арсенал върху три тънки дюшека спяха сирийци. Дани предположи, че са част от евтината работна ръка на Таф. На отсрещната стена имаше два прозореца, заковани с дебели дъски. Светлината в стаята беше много слаба, но Дани забеляза пролуките между дъските, в които можеха да бъдат промушени цевите на оръжията от шкафа. Амбразури.
Под прозорците също бяха разположени дюшеци, върху които спяха мъже с мръсни джинси и елечета. На килима до тях имаше пакети с цигари и празни бутилки от пепси. Мъжете очевидно бяха капнали от умора, защото не помръднаха, когато тримата влязоха в стаята. Дани си помисли, че Таф ги експлоатира здраво в замяна на парите, които им дава.
На лявата стена имаше врата. Таф посочи към нея.
— Тази врата води към засегнатата от пожара част от къщата. Съветвам ви да я избягвате, защото е нестабилна.
В близост до вратата започваше стълбище. Тримата се изкачиха по него и стигнаха до коридор, в който имаше пет врати. Първата беше на тоалетната. Тя беше отворена и докато минаваха покрай нея, Дани си помисли, че е подобрена не му се налага да влиза вътре. Таф ги въведе в стаята до тоалетната. Големият прозорец на отсрещната й стена беше без стъкла, но с метални решетки и телена мрежа. В долния му десен ъгъл решетките бяха изрязани и мрежата беше повдигната. През дупката беше промушена цевта на закрепена върху двунога картечница. До картечницата бяха разположени два стари климатика, чиито вентилатори издаваха стържещи звуци. Генераторът им беше в средата на стаята и от него излизаха подобни на крака на паяци кабели. Някои от тях минаваха под вратата и продължаваха към други помещения. Моторът на генератора бръмчеше тихо и от него се носеше миризма на гориво. Старинният фотьойл с протрита тапицерия с шарки на червени и бежови цветя вдясно от вратата изглеждаше странно на фона на останалите предмети в стаята. В него се беше отпуснал Хектор и ядеше боб от консервна кутия. Автоматът му беше подпрян на облегалката на фотьойла. Той не им обърна никакво внимание, когато влязоха.
— Квартирата не е луксозна, но върши работа — отбеляза лаконично Таф.
Прозорците на съседната стая също бяха заковани с дъски. През пролуките проникваха лъчите на слънцето и разсичаха на парчета мрака. На пода имаше два мръсни дюшека, а върху едната стена висеше накриво портрет на някакъв местен религиозен водач с розов венец на врата.
— Ще спите тук — каза Таф. — Настанявайте се.
— Искам да огледам останалата част на къщата — отвърна Дани. — И терена около нея, за да съм наясно с разположението й, ако бъде нападната.
Таф се усмихна.
— Предпазлив си, както винаги. Нямам нищо против. Ще те чакам отвън. — Погледна си часовника. — Девет часът е. Асу ще ни чака в дванайсет. Тръгваме след два часа.
После излезе от стаята.
Бъкингам мълчеше. Дани усети, че е притеснен. Приближи се до прозореца и дръпна дюшека настрани.
— Какво правиш? — попита Бъкингам.
— Няколко дъски едва ли ще ни предпазят от евентуален минометен обстрел — отвърна Дани. — Стой тук. Ако искаш, можеш да дремнеш малко. И не се доближавай до прозореца.
— Навън е тихо.
— Добре. Щом искаш, можеш да застанеш до него. Ще се погрижа това, което остане от теб, да бъде върнато у дома.
— Не ми харесва начинът, по който ми говориш.
— Легни да поспиш. Няма да мърдаш оттук без мен.
Дани излезе от стаята и тръгна по коридора към стълбището, подминавайки стаята с картечницата и климатиците. Хектор стоеше до един от климатиците и крачолите на панталона му се вееха от вентилатора. До него беше застанал Скинър. Беше с гръб към Дани. На врата му имаше татуировка. Хектор му подаваше нещо, но застина, след като надникна над рамото му и видя Дани. Скинър се обърна. Държеше в ръце пачка банкноти, дебела около сантиметър. Мръсни, смачкани банкноти. Приличаха на долари. Не се опита да ги скрие, а ги пъхна бавно в задния джоб на панталона си, хвърляйки убийствен поглед на Дани. Хектор също го погледна злобно. Настъпи напрегнато мълчание, а после Дани сви рамене и каза: