Радваше се, че най-после ще тръгнат. Това щеше да отклони мислите му от разговора му с Таф, защото вече пристъпваха към изпълнението на задачата, заради която беше пристигнал в страната. Докато пресичаше стаята на първия етаж, видя, че момчетата са се събудили. Те го изгледаха подозрително, но никое от тях не го заговори. Намери Бъкингам там, където го беше оставил. Беше разкопчал ризата си, оголвайки гладката кожа на гърдите си, и Дани се изненада, когато видя, че на колана му е закачено кожено калъфче. Бъкингам го отвори и извади от него мобилен телефон и някакво устройство с форма на ромб.
— Трябваше да ми кажеш, че носиш телефон — каза Дани.
— В него няма SIM карта — отвърна спокойно Бъкингам. Явно вече не му се сърдеше. — Само няколко номера в паметта, за всеки случай.
— Независимо от това телефонът може да бъде проследен.
Бъкингам махна с ръка, отхвърляйки подобна възможност.
— Исках да те предупредя, преди да тръгнем. Разговорът ми с Асу ще бъде личен. Не е нужно ти да присъстваш.
— Не се дръж като идиот, Бъкингам. Това да не е шибания ти дядо. Познавам този тип хора. Асу ще ти забие ножа, без да се замисли.
— Ще рискувам. А ти ще изчезнеш в мига, в който ти дам знак, разбра ли?
В гърдите на Дани се надигна гняв. Вече беше загубил партньорите си, а сега този кретен се правеше на интересен. Хвана Бъкингам за врата, блъсна го в стената и изсъска:
— Какво, по дяволите, ти става, Бъкингам? Какво искаш да ми кажеш?
— Пусни ме, за Бога.
— Няма да те пусна, преди да разбера какво криеш от мен. Защо не искаш да присъствам на срещата?
Лицето на Бъкингам почервеня и вената на врата му започна да пулсира. Дани го стисна още по-силно.
— За да успея да го убедя да си оправи отношенията с брат си — изкряка Бъкингам, — трябва да бъда изключително дипломатичен. Не смятам, че присъствието на един тежковъоръжен войник от SAS би ми помогнало особено в този случай.
Двамата мъже се гледаха втренчено — очите на Дани бяха присвити, а очите на Бъкингам — ококорени. След пет секунди Дани го пусна, без да крие отвращението си от него.
— Какво всъщност искаш от мен? — изкрещя Бъкингам.
— Забрави за този разговор — отвърна Дани.
Може би в обяснението на Бъкингам имаше смисъл.
— Вземи това — продължи Бъкингам и му връчи устройството.
Беше голямо колкото нокът на показалец и приличаше на триволтова батерия. Забеляза, че Дани го погледна страшно и вдигна ръце.
— Трябваше да ти кажа за него по рано. Мисля, че се нарича „постоянно действащо устройство“. Не разбирам много от тези неща.
— Наистина трябваше да ми кажеш по-рано — отвърна Дани. Разгледа устройството по-внимателно. — За какво служи това нещо?
— За записване на разговори. Активира се с глас. Разполага с микрочип, което означава, че с него може да се осъществи връзка от всякакъв телефон и да се прослуша записът. Действа като преносим телефонен секретар.
Дани погледна отново устройството, а после вдигна очи към Бъкингам. Макар и да беше заявил, че не разбира от тези неща, той беше доста добре информиран.
— И?
— След като приключа разговора си с Асу, ти ще монтираш устройството в автомата му. Разбрах, че той никога не се разделя с него. Би било прекрасно да знаем с кого и за какво разговаря.
Дани отново разгледа устройството.
— Опасно е. Ако наистина е добър войник, Асу не би ме допуснал до оръжието си.
— Трябва да измислиш как да стане.
— Идеята ти не ми харесва.
— Не е нужно да ти харесва — отвърна Бъкингам и затвори очи, показвайки, че търпението му се е изчерпало. — Длъжен си да го направиш. Бъди добро момче и не си търси оправдания. — Разтри си врата на мястото, където го беше стиснал Дани. — Тръгваме ли?
Избута Дани и излезе в коридора. Дани доближи устройството до верижката на часовника си. Беше силно намагнитизирано. Изглеждаше надеждно. Защо Бъкингам не му беше казал досега за него? Какво ли още криеше? Прегледа още веднъж екипировката си — автомата, пистолета, патроните, гранатите, аптечката. Всичко беше наред. Всъщност нищо не беше наред. Беше изгубил трима войници. Освен това осъзнаваше ясно, че трябва да разчита на Таф и на хората му, а също и на няколко непознати сирийски войници за своята безопасност и за безопасността на Бъкингам. Вярваше на Таф, но нямаше никакви основания да вярва на Скинър, Хектор и Ди Фрайз. Поклати глава, пъхна устройството в джоба си и слезе надолу по стълбите.