Двигателите на Ланд Роувърите бяха включени и шофьорите бяха на местата си. Таф извика нещо на арабски и едно от момчетата се затича към портата, за да я отвори. Примигвайки от слънцето, Дани огледа улицата — беше изровена и осеяна с камъни. Няколко деца, които ритаха топка, спряха и надникнаха в двора. Дани не сваляше очи от тях, докато вкарваше Бъкингам на задната седалка на единия от Ланд Роувърите. Навикът му беше останал от Афганистан: фактът, че са деца, съвсем не означаваше, че са безобидни. Децата продължиха да надничат в двора още няколко секунди, а после се отдалечиха. Улиците, по които се движеха, бяха в окаяно състояние. Шофьорите караха бавно, за да избягват препятствията. Понякога се налагаше да се отклоняват от набелязания маршрут. Оказа се, че е невъзможно да минат безпроблемно по предварително избраните улици, защото много от тях бяха блокирани. Дани беше като навит на пружина — стискаше автомата си с обострени до краен предел сетива. На предната седалка Таф и Скинър също държаха оръжията си, готови за стрелба, и се вслушваха в звуците навън. Бяха пътували само десет минути, когато Бъкингам започна да бърбори нервно:
— Къде се намираме? След колко време ще пристигнем? Да не би шофьорите да са объркали пътя?
Скинър се обърна и го изгледа страшно.
— Квартирата на Асу е в южната част на града — каза Таф, за да смени темата. — Той държи да бъде отделно от командирите си и избягва онези райони на града, които са в ръцете на бунтовниците, тъй като те са подложени на бомбардировки всяка нощ. Това означава, че сменя квартирата си много често — почти всяка седмица, преди да е изтекла информация за местонахождението му. Тази, в която е сега, не е нищо особено в тактическо отношение, но все още никой не знае за нея. Макар че винаги съществува вероятност да бъде убит, където и да се намира в този шибан град.
— Таф иска да каже — добави Скинър, — че трябва да си събереш скапания акъл и да не се държиш като задник.
Продължиха да пътуват в мълчание.
След около час Ланд Роувърът спря. Бъкингам стана от седалката, но Скинър го блъсна обратно на нея. За първи път Дани одобри действието на киселия приятел на Таф.
Изминаха пет секунди.
Вратата откъм мястото, където седеше Бъкингам, се отвори. Дани надникна покрай него. Светлината го заслепи, но той все пак успя да различи човешката фигура, която беше висока не повече от метър и петдесет. Примигна и видя, че до колата е застанало дете. Но за разлика от обикновените деца, това беше с преметнат през раменете патрондаш и автомат „Калашников“ в ръце. Дори и да бяха изненадани, Таф и Скинър не го показаха. Напрежението спадна. Четиримата слязоха мълчаливо от колата.
Влязоха в двор с площ трийсет на трийсет метра, заобиколен от висока четири метра ограда. Къщата беше триетажна. Бялата й мазилка беше потъмняла и на места беше паднала. Прозорците й представляваха отвори с метални решетки.
В средата на двора в ръждясал бензинов варел гореше огън, а покрай него бяха насядали деца. След като портата на двора се затвори зад гърба му, Дани огледа децата по-внимателно. Бяха четири момчета, облечени с джинси, тениски и маратонки и носеха тактически жилетки за боеприпаси в цвят каки. Под очите им имаше тъмни кръгове и тесните им рамене бяха приведени като на старци. На земята до всяко момче имаше автомат АК-47. Върху един от тях беше оставено отворено пакетче с бонбони — истинско съкровище на подобно място в подобно време.
Едно от момчетата стоеше встрани от останалите. Левият ръкав на тениската му беше скъсан и през дупката се виждаше чуканчето на ампутираната му ръка. Ръбовете му бяха грапави и изглеждаха така, сякаш ръката е била обгорена. Тя се въртеше в ставата си, макар че тялото му беше неподвижно. Дори и да изпитваше болка, момчето не го показваше.
До лявата стена на оградата беше разположен разрязан на две половини варел. Ламарините бяха пълни с пепел — вероятно служеха като огнище за приготвяне на храната, когато спираше електрическия ток. На разстояние от около шейсет сантиметра от останалите три стени имаше по една маса. На нивото на плота на масата в стената беше пробита дупка. Върху всяка от масите лежеше по един снайперист и наблюдаваше движението навън през прицела на автомата си. Дани забеляза, че единият от снайперистите е само на няколко сантиметра от амбразурата. По този начин той се излагаше на опасност да попадне под обстрел, ако някой открие огън на улицата. Таф се приближи до него и му показа, че трябва да се дръпне назад. Намигна му така, както намигаше на Дани, когато беше малък.