Къщата беше заобиколена от мрачни жилищни блокове, високи седем-осем етажа, със сателитни антени и въжета с пране по балконите. Дани се почувства странно от факта, че макар и да се намираха във военна зона, хората продължаваха да перат дрехите си. Присви очи и огледа единия от блоковете. Видя три прозореца — единият беше отворен, а останалите два бяха счупени, — от които стърчаха цеви на снайпери. Снайперите трудно можеха да бъдат забелязани, ако човек не очакваше да ги открие там. Предположи, че са хора на Асу, които наблюдават квартирата на водача си. Това не беше кой знае какво успокоение, защото зад някой от другите прозорци би могъл да дебне вражески снайперист.
— Шибана работа. Не е нужно да ми казваш, чедо. — Таф отново беше прочел мислите му. — Асу е упорито копеле. Сондърс се съгласи да плати двойно на момчетата, след като огледаха мястото. Когато дойдохме, още не бяха направили амбразурите. Ди Фрайз ги проби с кирка. Асу обаче не е идиот. Приблизително през десет дни си сменя квартирата. Настанява всеки един от командирите си в различни части на града, отделно от останалите. И непрекъснато ги мести. По този начин правителството няма как да ги атакува едновременно. Асу би могъл да преживее загубата на един командир, но не и на всичките.
Дани посочи към момчетата, шито седяха около варела.
— А тези момчета? Надявам се, че Асу не ги изкарва на предната линия.
Таф сви рамене.
— След като искат да се бият, тяхна работа.
— Те са деца, Таф. В представите на много хора това е прекалено жестоко нещо.
— В представите на много хора войната също е прекалено жестоко нещо, чедо. Особено тази война. Децата, които виждаш, са загубили родителите си, домовете си. Те щяха да гладуват на улицата или да висят в някой лагер за бежанци, ако не бяха тук. Или вече щяха да бъдат мъртви.
— По този начин Асу се сдобива с евтина бойна сила.
— Време е да пораснеш, Дани. Вече си наясно с много неща. Или поне би трябвало да си наясно.
— И вие ги обучавате как да си служат с оръжие?
— Естествено. Нали не смяташ, че щях да ги оставя да се разхождат с автомати, ако не знаеха как да ги използват, без да се наранят? Тренираме ги в пустинята заедно с възрастните. Показваме им как да се справят с отката. На теб ти беше нужно доста време, за да свикнеш, помниш ли? — Таф вдигна очи към блока. — Хайде, време е да вкараме твоя човек вътре. Асу ни очаква. Не бива да закъсняваме за срещата, защото копелето лесно губи търпение.
Бъкингам крачеше нервно около Ланд Роувъра. Дани се приближи до него, хвана го за ръката и го въведе в къщата. Тя представляваше мрачен лабиринт от стаи. Придружен от Дани и Бъкингам, Таф ги обиколи една по една. Личеше си, че къщата е била разбита и ограбена. В нея нямаше никакви мебели. На местата на лампите зееха дупки. Някои от дъските по подовете бяха изкъртени, очевидно, за да бъдат изгорени. В стаите също имаше момчета, облечени в еднакви военни униформи. Повечето спяха на пода. Тези, които бяха будни, се взираха в тях със същото тъпо любопитство, което Дани беше видял в очите на момчетата на двора.
Имаше и възрастни, повечето от които бяха мъже. Дани забеляза гневните им погледи. Някои от тях седяха на пода и пушеха. Други играеха на зарове или на карти. Един от мъжете остреше ножа си с плосък камък. До него друг прокарваше намаслен парцал през цевта на автомата си. В някои от стаите свиреше радио. По едно от тях звучеше сирийска естрадна музика. От друго долиташе гласа на мъж, който говореше на арабски. Дани се зачуди дали това не е пропаганден канал на някоя от бунтовническите групировки, защото мъжът сякаш отправяше призиви.
Жените седяха на малки групи и разговаряха помежду си. Една от тях галеше по главата детето до себе си. Детето държеше автомат „Калашников“. Жената привлече погледа на Дани. Беше с дълга черна коса със снежнобял кичур на челото. Изглеждаше преждевременно състарена и когато вдигна очи към него, сърцето му се сви. Животът не я беше пощадил и едва ли щеше да й поднесе нещо по-добро и в бъдеще.
— Това е Башеба, снахата на Асу — каза тихо Таф. — Съпругът й, синът на Асу, е в затвора в Дамаск. Може и вече да не е жив. Момчето, което седи до нея, й е син. Нали видя момчето на двора с ампутираната ръка? — Дани кимна. — То е по-големия й син. Асу едва я понася. Виждал съм го как рита момчетата. Те се боят много от него. Прекрасен човек във всяко едно отношение. Истинско удоволствие е да правиш бизнес с него.
На първия етаж на къщата имаше трийсетина души. Макар че бяха тихи, те съвсем не изглеждаха унили, а по-скоро очакваха нещо да се случи. Вторият етаж не беше толкова населен. Озоваха се в нещо като вестибюл. Двама въоръжени мъже стояха на пост пред една затворена врата. Покрай стените бяха наредени столове, а прозорецът, върху който също имаше решетка, гледаше към двора. Дани надникна през него и видя, че момчетата още седят около огъня. Не можеше да се примири с факта, че толкова малки деца вземат участие в битките, но Таф сигурно имаше право: такъв беше животът и всеки трябваше да се справя с него както може. Насочи отново вниманието си към двамата охранители. Картечни пистолети МП-5. Бронежилетки. Бяха въоръжени по-добре от половината британска армия. Определено познаваха Таф. Единият му кимна неохотно.