В стаята отново се чуха стъпки. На двора Скинър беше връчил на другото момче гранатомета и му показваше как да го закрепи върху дясното си рамо. Дани присви очи. Дясната ръка на момчето беше опъната върху гранатомета, а дланта му беше върху гранатата. Ако натиснеше спусъка, момчето щеше да се прости с дланта си.
Докато наблюдаваше двора, Дани се опитваше да се съсредоточи върху разговора в стаята.
— Ще уведомя Сорген, че британското правителство е готово да приеме предложението на французите — каза Бъкингам. — Независимо дали става дума за пари, оръжия или каквото и да било друго. Ако нещата се объркат, ще ви бъде осигурено политическо убежище. Сигурен съм, че Сорген ще осъзнае предимствата на обединените ви действия. И след като го убедим, ще можем да направим това, за което говорихме.
— За какво, по дяволите, са говорили? — изсъска Дани.
Слушаше напрегнато, опитвайки се да чуе отговора на Асу, но вниманието му беше раздвоено между разговора в стаята и онова, което се случваше на двора. Беше се появил Хектор. Скинър беше нагласил гранатомета върху рамото на момчето. Хектор разположи другото момче, което беше синът на Башеба с ампутираната ръка, на не повече от метър зад него. Какво се опитваха да направят тези негодници? Пламъкът със сигурност щеше да убие момчето. Дани изпсува тихо, изхвърча от вестибюла и хукна надолу по стълбището.
След няколко секунди вече наближаваше мястото, където Скинър и Хектор провеждаха шибаното си обучение. Двамата бяха отстъпили на няколко метра встрани от момчетата и се хилеха злобно с вид на побойници, осъзнаващи превъзходството си.
— Браво, Абдул! — изкрещя Хектор. — От теб ще излезе страхотен войник! — Избухна в смях. — Когато ти се наложи да стреляш, трябва да застанеш точно така!
Дани все още тичаше, когато момчето с гранатомета се обърна кръгом. Изглеждаше смутено. Очевидно разбираше, че двамата британци му се подиграват, но не знаеше защо. Бледото му лице почервеня. Беше готово да се разплаче. Другото момче също беше смутено.
Дани заобиколи Хектор, избута Скинър настрани, стигна до момчето и свали гранатомета от рамото му. Двете момчета явно нямаха представа какво става. Изтичаха до единия ъгъл на двора, а Дани се обърна към двамата мъже и изкрещя:
— Какво, по дяволите, мислите, че правите?
— Провеждаме обучение — отвърна с равен глас Скинър. Очите му бяха безизразни. — А ти бъди добро момче и се върни при бебето, за което трябва да се грижиш.
— Защо ръката на момчето беше върху гранатата? — Дани се обърна към Хектор. — А ти защо разположи другото момче зад гранатомета?
— Не се впрягай, приятел — отвърна Хектор. — Просто се забавляваме.
— Момчетата не знаят, че се забавлявате. Давате ли си сметка какво ще стане, ако следват инструкциите ви в бойни условия?
Скинър пристъпи към Дани.
— Ще имаме едно арабче без ръка и едно без лице. На кого му пука?
— Това ти прави удоволствие, нали, Скинър? Да убиваш деца?
— Смъртта си е смърт. Казах ти го в един друг разговор.
Дани се приближи към Скинър. Лицата им бяха на разстояние не повече от една длан.
— Ако направиш това още веднъж, ще ти дам възможност да разбереш какво е смъртта.
Скинър не трепна.
— Постарай се да го направиш от първия път, защото няма да получиш втори шанс.
— Няма да ми е нужен втори шанс, приятел.
Дани обърна гръб на Скинър и Хектор и се приближи до двете момчета. Едното продължаваше да стиска гранатомета. Дани му посочи с глава към оръжието. Момчето му го подаде.
— Не бива да заставаш зад него. — Момчетата го погледнаха неразбиращо. Дани вдигна гранатомета, разположи едното от момчетата зад него, размаха пръст и повтори бавно: — Не бива да заставаш зад него. — След като се увери, че децата са схванали думите му, сви пръстите си, а после ги разпери. — Той прави „бум-бум“. Много силно „бум-бум“. Разбираш ли?
Момчето повтори жеста му, усмихна се колебливо и изрече:
— Много силно „бум-бум“.
Дани също се усмихна.
В този момент земята се разтресе и въздухът сякаш се взриви.
17
Над къщата прелетяха самолети.
Ревът на реактивните им двигатели беше толкова силен, че Дани инстинктивно събори момчетата на земята. Секунда след това отново се чу експлозия. Не беше възможно да се разбере каква е мощта на бомбата и къде точно е паднала, но явно не беше далече, защото стените на оградата се разтресоха. Хектор изкрещя: „Шибана въздушна атака!“ и двамата със Скинър се затичаха към единия от Ланд Роувърите. Дани си помисли, че трябва да изведе Бъкингам от къщата. Незабавно. Погледна към момчетата. Те се бяха сгушили в ъгъла и бяха покрили главите си с ръце. Явно усещаха инстинктивно, че трябва да се скрият. Ако стената паднеше, щеше да ги затрупа. Дани се приближи до тях и ги издърпа навътре в двора.