— Стойте далече от стената! — изкрещя той, в момента, в който се чу следващата експлозия.
Вдигна очи. Бомбата беше паднала върху един от блоковете. Трите горни етажа бяха забулени от огромен облак от дим, от който излизаха оранжеви пламъци. Докато тичаше към къщата, лицето му започна да го смъди от праха. Около него се сипеха отломки от разрушената сграда. Затича се още по-бързо и измина последните десет метра, без да бъде наранен сериозно.
На първия етаж цареше пълен хаос. Жените пищяха. Мъжете крещяха. Момчетата изглеждаха най-силно уплашени, но въпреки това бяха станали на крака и стискаха автоматите си. Дани си проправи път през хората и изкачи стълбището.
Таф вече беше извел Асу и Бъкингам във вестибюла. Когато ударната вълна от третата експлозия премина през въздуха, Бъкингам подскочи. Асу го избута и тръгна надолу по стълбището. Бъкингам стоеше до вратата на стаята с ококорени очи.
— Изкарай го навън! — изкрещя Таф.
Таванът на вестибюла се беше пропукал и от него се сипеше ситен прах. Дани хвана Бъкингам за ръката и го повлече по коридора, а после надолу по стълбището. Таф беше плътно зад тях. Първият етаж беше празен, но блудкавата музика продължаваше да звучи в изоставената сграда.
— Дали е изтекла информация за квартирата на Асу? — извика през рамо Дани, без да се обръща назад към Таф.
— Няма как да разберем. Възможно е атаката да е произволна. Тук това се случва непрекъснато. — Погледна към тавана. — Да се махаме.
Дани се обърна към Бъкингам.
— След като излезем навън, ще тръгнем към Ланд Роувъра. Трябва да изчезнем от къщата, преди да са я бомбардирали.
Бъкингам шепнеше тихо:
— Боже мой… Боже мой…
— Размърдай се! — изкрещя му Дани.
Затичаха се по коридора. Входната врата беше на десет метра от тях и беше отворена, но в коридора не се виждаше почти нищо заради облака от прах, който нахлуваше през нея. Дани долови гласа на Асу, който крещеше сърдито. Докато минаваха покрай една от стаите, зърна в отсрещния й ъгъл Башеба и спря. До нея беше клекнал по-малкият й син. Момчето очевидно беше уплашено и се съпротивляваше на майка си, която се опитваше да го изведе навън. По-големият й син също беше в стаята. Момчето погледна умолително към Дани — очевидно двамата с майка му не бяха в състояние да се справят с брат му. Дани се поколеба — трябваше незабавно да изведе Бъкингам от сградата, но в същото време не можеше да обърне гръб на момчето. Кимна му и пристъпи в стаята.
В този миг върху сградата падна бомба.
Изтрещя като гръмотевица. Ударната вълна хвърли Дани на пода и около него се посипаха отломки. Очите му се напълниха с прах. Можеше да разчита единствено на слуха си — от това, което чуваше, разбра, че таванът на стаята се е срутил. Сви се на кълбо и си покри главата с ръце.
Когато шумът престана, вдигна глава. Пред него се стелеше пелена от прах. В далечния край на стаята, през дупката върху тавана, проникваше сноп слънчева светлина — явно външната стена на стаята на горния етаж беше паднала. Дани различи силуетите на Башеба и на по-малкия й син. Другото момче не беше с тях.
Дани се изправи на крака и излезе в коридора. Устата му беше пълна с прах и той кашляше и се задушаваше.
— Бягай оттук и се качвай в Ланд Роувъра! — изкрещя на Бъкингам и се върна обратно в стаята.
Когато стигна на два метра от жената и момчето, видя лицата им. Бяха мръсни, облени в сълзи, измъчени. Жената посочи към пода.
Там лежеше другият й син. Върху него беше паднало парче бетон с големина на футболна топка. Една от стърчащите от отломката ръждиви железни пръчки се беше забила в гърдите му. От раната струеше кръв и върху пода се беше образувала локва. Очите на момчето бяха широко отворени и изпълнени с ужас. Явно не му стигаше въздух, за да пищи, и единствено по лицето му личеше, че изпитва силна болка. В съзнанието на Дани изплува страховитият образ на Джак в реното. В очите на детето видя същата агония, както в неговите очи.
Агония, предхождаща смъртта.
Мислите на Дани бяха прекъснати от пронизителен писък. Башеба скубеше косата си от ужас, вперила поглед в окървавеното тяло на сина си. Смъкна се на колене в локвата от кръв. Отчаяният й вой беше по-смразяващ от трясъка на експлозията и последвалата злокобна тишина. Дани се огледа. Таф и Бъкингам бяха застанали на няколко метра от него. Бъкингам гледаше към раненото момче с непроницаемо лице.