— Върви на майната си, хлапак! — изсъска Скинър. Обърна се към Хектор. — Да тръгваме.
— Ако направиш дори и една крачка, Скинър, ще те очистя, без да ми мигне окото.
Скинър се скова, а после изгледа злобно Дани.
— Сега тримата ще влезем в магазина и вие ще ми разкажете какво сте правили в него.
Скинър присви очи.
— Не си познал.
— Вече те предупредих, Скинър. Едва ли някой ще пролива сълзи за теб, докато гниеш в канавката. С удоволствие ще направя услуга на света, като ти пусна един куршум в черепа.
Скинър се усмихна презрително и тръгна към Дани.
— Майната ти! — изсъска и спря на половин метър от дулото на пистолета му. — Ти си глупав. Дори и Таф смята така. Но не чак толкова.
Дани стоеше неподвижно с насочен към челото на Скинър пистолет. Някъде в далечината падна бомба.
— Какво става, хлапак? — продължи с предизвикателен тон Скинър. — Показалецът ти като че ли не те слуша? Или те хвана шубето, че чичо Таф ще ти се скара, когато се прибереш у дома? — Усмивката му беше станала още по-гадна. — Вие от Полка се мислите за голяма работа. Но не бихте издържали в Легиона и две седмици.
За първи път Дани видя Скинър да се усмихва тъжно. Видя и още нещо. Над лявата му вежда имаше някакво петно. Кръв? Нямаше рана. Значи кръвта беше на друг човек.
Погледна към хлебарницата и в гърдите му се надигна отвращение, а после отново обърна очи към Скинър и извика:
— Изчезвай! — С крайчето на окото си зърна Хектор, който също се хилеше гадно. — И ти.
Наклонил подигравателно глава, Скинър се обърна и тръгна. Започна да си подсвирква. Свиреше фалшиво, но Дани разпозна приспивната песничка, чиито думи помнеше много добре. Подигравката беше ясна. Скинър беше прав. Дани не би могъл да натисне спусъка. Колкото и да му беше противен, двамата в момента бяха от една и съща страна, макар че Дани не знаеше коя е тя. Не свали обаче пистолета, след като Хектор и Скинър тръгнаха обратно по улицата, без да се обръщат назад, и свиха зад ъгъла.
Пресече улицата и влезе в сградата. Както предполагаше, на първия етаж не се забелязваха никакви следи от грабежа. В помещението имаше тезгях и няколко лавици на стената. През вратата в задния му край се излизаше на стълбище, което завиваше надясно. Дани затаи дъх и се ослуша. Тишина.
Тръгна по паянтовите дървени стъпала. Беше невъзможно да стъпва върху тях, без да вдига шум. Спря по средата на стълбището и отново се ослуша.
Нищо.
Свали фенерчето от жилетката си и го вдигна до главата си, за да може да осветява едновременно пистолета и стъпалата. Вратата на стаята на площадката беше наполовина отворена. Дани продължи да се изкачва. Ритна леко вратата и насочи фенерчето към вътрешността на стаята.
Едва се сдържа да не повърне.
Стаята беше около десет квадратни метра и заемаше целия втори етаж на сградата. Вдясно от себе си видя прозореца, през който беше наблюдавал лъча на фенерчето, докато Скинър и Хектор се движеха в нея. Освети средата на стаята. Беше очевидно, че е служила като всекидневна и спалня на семейството. Двамата родители и двете деца бяха мъртви.
Ако съдеше по лицата на децата, човек би помислил, че спят. Телата им обаче носеха белезите на ужасяващата им смърт. Те лежаха в двойното легло, а чаршафът, с който бяха завити, до такава степен беше подгизнал от кръв, че от края му върху пода падаха гъсти съсиреци. Беше невероятно, че от тези телца е изтекло такова голямо количество кръв. Върху чаршафа имаше две дупки, пробити с нож. Дани си помисли, че вероятно са били убити в съня си. Изглеждаха така, сякаш не бяха усетили нищо от последните няколко секунди от живота си. В началото Дани не можа да разбере дали са две момченца, две момиченца или момченце и момиченце. После забеляза, че в косата на едното има шнола. Евтина, метална, боядисана в розово.
Бащата лежеше гол на пода. Беше дебел мъж с разлят, като желе, корем. Гърдите му бяха омазани с кръвта от зеещата в гърлото му рана. Кръвта беше спряла да тече, но локвата, която приличаше на страховит червен ореол около главата му, продължаваше да се разлива настрани. Докато го осветяваше с фенерчето, на Дани му се стори, че зърна срязаната лъскава трахея. Очите му бяха отворени, а устата му беше изкривена в застинала гримаса.
Дани обаче беше потресен най-силно от състоянието, в което беше майката. Беше виждал всякакви мъртъвци. Не помнеше броя им и отдавна не се впечатляваше от начина, по който изглеждаха. И все пак му се искаше никога да не беше ставал свидетел на тази гледка.
Жената беше в напреднала бременност. Лежеше гола върху другото двойно легло. Издутият й корем беше разпран. Разрезът започваше от окосмената част на половите й органи, минаваше през пъпа и стигаше до вдлъбнатината между набъбналите й гърди. От двете му страни се беше събрало огромно количество кръв. В продължение може би на двайсет секунди Дани не можеше да откъсне очи от потрепващата плът. После коремът на жената се отпусна. Последният член от семейството, който още не се беше появил на този свят, беше издъхнал.