Лордът на Анасати показа презрението си, като избра по-дръзкия от двата краткосрочни хода.
— Аха. — Чумака има наглостта да изрази задоволство, докато махаше пленената си дребна фигура. Лявата му ръка остана заета с документите, когато без колебание изведе напред жреца си.
Господарят на Анасати прехапа ядосано устна. Защо беше направил това Първият съветник? Увлечен в усилието си да разгадае логиката зад хода му, Джиро едва забеляза припряно влезлият в стаята куриер.
Куриерът се поклони и веднага щом му отвърнаха с вяло махване с ръка, даващо му разрешение да се изправи, връчи на Чумака запечатания пакет, който носеше.
— С твое позволение, господарю? — каза Чумака.
— Кореспонденцията е кодирана, нали? — каза Джиро, подразнен от прекъсването, докато обмисляше следващия си ход. Ръката му застина над фигурите, а Чумака се покашля. Джиро го прие за потвърждение. — Така си мислех. Отвори си депешите тогава. И дано новината в тях поне веднъж да притъпи съсредоточеността ти за играта.
Чумака се изсмя късо.
— Колкото по-вулгарна е клюката, толкова по-съсредоточено ще играя. — Проследи колебанието на Джиро с насмешка, която почти, но не съвсем, се доближаваше до презрение. След това отвори куриерската чантичка и сряза връзката с нокътя на палеца, който бе оставил неизгризан за тази цел.
Запреглежда листовете и веждите му се вдигнаха.
— Това е крайно неочаквано.
Ръката на Господаря на Анасати увисна във въздуха. Вдигна очи, заинтригуван от необичайната изненада на Първия съветник.
Слуга на две поколения Управляващи господари, Чумака рядко се оставяше да го хванат неподготвен. Погледна господаря си с дълбоките си умислени очи.
— Прости ми, милорд. Говорех за това. — И вдигна един лист. Засече с периферното си зрение фигурата под изпънатата ръка на Джиро и добави: — Ходът ти е предвиден, господарю.
Джиро отдръпна ръката си, раздвоен между яда и веселието.
— Предвиден — измърмори. Излегна се назад на възглавниците, за да се отпусне умът му. От този променен ъгъл игралната дъска предлагаше различна перспектива — трик, който бе усвоил от баща си още в ранна възраст.
Чумака потупа сбръчканата си буза с документа, предизвикал прекъсването, и се усмихна с обичайната си загадъчна усмивка. Обикновено щеше да изтъкне грешка. Но в шааха нямаше да даде съвет. Щеше да изчака Джиро да плати за последствията от ходовете си.
— Този — измърмори, докато драскаше някаква бележка върху листа.
Вбесен, Джиро отново преразгледа стратегията си. Колкото и да се мъчеше, не откри никаква заплаха.
— Блъфираш. — Все пак придвижи напред спорната фигура.
Чумака изглеждаше леко отвратен.
— Не е нужно да блъфирам. — Придвижи напред друга фигура и добави: — Военачалникът ви е под заплаха.
Джиро видя капана, който му беше подготвил Първият съветник: коварството му беше вбесяващо. Господарят щеше или да отстъпи центъра на игралното табло и да се принуди да играе в отбрана, или да загуби Военачалника си, най-силната фигура, и да замени позиция срещу отслабени възможности за настъпление. Намръщи се, докато обмисляше няколко позиции напред. Колкото и комбинации да си представяше, не откри никакъв начин да спечели. Единствената му надежда беше да се опита за реми.
Придвижи останалия си жрец.
Чумака вече се беше увлякъл в четене. Все пак хвърли поглед на игралната дъска, плени жреца му с войник и против всякаква логика позволи на Джиро да освободи Военачалника си.
Опростената загуба го предупреди да внимава и Джиро се помъчи да предвиди колкото може повече ходове напред. Твърде късно разочарован осъзна, че Първият му съветник го е подвел точно до хода, който беше искал. Равенството, на което се беше надявал, бе невъзможно и поражението беше само въпрос на време. Продължаването на двубоя не помагаше. Чумака понякога изглеждаше неуязвим за човешки грешки.
Лордът на Анасати въздъхна безсилно и се предаде, като обърна императора си.
— Играта е твоя, Чумака. — Потърка очи. Главата го болеше.
Чумака го изгледа пронизващо над писмото.
— Играта ти стабилно се подобрява, господарю.
Джиро остави похвалата да притъпи ужилването от поредното поражение.