— Често се чудя как можеш да играеш толкова гениално, докато умът ти е зает с други неща, Чумака.
Първият съветник бързо сгъна писмото.
— Шаахът е само един аспект на подготвения ум, милорд. — Присви очи и добави: — Печеля не от стратегически хитрости, а от това, че познавам противника си. Наблюдавал съм те през целия ти живот, господарю. От третия ти ход разбрах какво целиш. На шестия ти ход бях елиминирал над четири пети от всички възможности в играта.
— Как?
— Защото си като повечето хора в Творението на боговете, господарю. Действаш по шаблон, предопределен от характера ти. — Пъхна писмото в един джоб на халата си. — Прекара спокойна нощ. Закуси добре. Отпуснат си. Макар да беше съсредоточен, не беше… настървен. На третия ход прецених, че играта ти ще отрази прямота, а не дързост и риск. — Изгледа Джиро строго, все едно беше дете, и заключи: — Тайната е в това да откриеш податките, които ще ти разкрият мислите на противника. Научи мотивите му, разбери страстите му и не е нужно да чакаш, за да видиш какво ще направи: можеш да предвидиш следващия му ход.
Джиро отвърна с мрачна усмивка:
— Дано някой ден да ни гостува майстор на шаах, който да те унизи, Чумака.
Първият съветник се изкиска.
— Много пъти съм бил унизяван, милорд. Много пъти. Но ти никога не си го виждал. — Погледът му пробяга доволно над игралните фигури, унесен в спомени. — Ако играеш с хора, които не те познават така добре като мен, ще излезеш победител. Всъщност притежаваш завидна дарба за стратегия. Не съм по-добър играч на шаах от теб, господарю. Просто по-добре съм изучил теб, отколкото ти мен.
Джиро се притесни, че някой, дори толкова верен слуга като Чумака, го е подложил на толкова задълбочено наблюдение. Но бързо се овладя: трябваше да се радва, че разполага с такъв човек като свой висш служител. Работата на Чумака беше да действа като съветник, доверено лице и дипломат. Колкото по-добре познаваше господаря си, толкова по-добре щеше да служи на дома Анасати. Да го мрази заради вещото му умение щеше да е глупаво, грешка на твърде свестен господар, който не признава недостатъците си. Укори се за егоистичните си недостойни подозрения и попита:
— Какво толкова привлече вниманието ти тази сутрин?
Чумака извади още няколко писма и избута настрани дъската за шаах, за да ги подреди около коленете си.
— Проследявах нишката ни в шпионската мрежа на Акома и държах под наблюдение свръзките, както поиска, господарю. Току-що пристигна новина, която се опитвам да вместя в общата картина. — Гласът му заглъхна до глухо мърморене, понятно само за него, докато разместваше листовете, след което отново реши да разсъждава на глас. — Не съм напълно сигурен все още… — Премести един лист от една купчина на друга. — Прости ми за безредието, господарю, но такива онагледявания ми помагат да проследя взаимоотношенията. Твърде често човек е склонен да разглежда определени събития праволинейно, в някакъв определен ред, докато всъщност животът е доста… хаотичен. — Поглади брадичката си с палец и показалец. — Често съм мислил да поръчам маса с пръчки, за да мога да подреждам бележките на различни височини и така да онагледя взаимовръзките още повече…
Опитът беше научил Джиро да не се дразни на особеностите на Първия съветник. Можеше да недоволства понякога от работата си, но като че ли в такива моменти стигаше до най-ценните резултати. Шпионската мрежа на Анасати — Джиро бе изразходвал всичкото богатство, което можеше да си позволи, за да се внедри в нея — осигуряваше все по-ценна информация всяка година. Други Велики домове биха наели Главен шпионин, за да ръководи тази дейност. Но Чумака категорично бе възразил ръководството на неговите занимания да се възлага на друг. Настояваше да контролира от първа ръка агентите, които бе внедрил в други домове, камари на гилдии и търговски центрове. Дори когато Текума, бащата на Джиро, беше управлявал дома Анасати, Чумака понякога бе напускал имението, за да проучи лично един или друг проблем.
Джиро може и да проявяваше младежко нетърпение към особеностите на Първия съветник, но знаеше кога да не се намесва. Сега, докато Чумака ровеше из сведенията на агентите си, Господарят на Анасати забеляза, че някои от донесенията на купчините са отпреди цели две години. Някои не изглеждаха нищо повече от набързо нахвърляни бележки на секретар на зърнен търговски представител, с изписани в колонки счетоводни числа.
— И каква е тази нова информация?
Без да вдига поглед, Чумака отговори: