Выбрать главу

— Опитали са се да убият Мара.

Това беше изключително важна новина! Джиро рязко се изправи, подразнен, че не са му казали веднага, и побеснял, че друга някоя фракция, а не Анасати е посегнала на Мара.

— Как го научи?

Жилавият Чумака измъкна сгънатия лист от халата си и му го подаде. Джиро дръпна писмото, прочете първите редове и възкликна:

— Моят племенник Аяки е мъртъв!

Първият съветник на Анасати го прекъсна, преди да се е впуснал в ненужно дълга тирада.

— Официалната вест няма да стигне до нас по-рано от утре, милорд. Това ни дава време днес и тази нощ да преценим начина, по който трябва да реагираме.

Вместо да укори служителя си, че е премълчал информацията, Джиро насочи мисълта си в посоката, пожелана от Чумака. Анасати и Акома бяха непримирими политически врагове допреди брака на Мара с Бунтокапи. След ритуалното самоубийство на Бунтокапи Аяки бе кръвната връзка между двата дома. Фамилният дълг бе единствената причина за отлагане на враждебните действия.

Но момчето вече беше в залите на Туракаму. Джиро не изпита съжаление от новината за смъртта на племенника си. Изпитвал беше яд от това, че най-близкият му роднина е роден с името на Акома. Дълго бе недоволствал от примирието, което го принуждаваше като Анасати да осигури на Акома съюз в каузата по закрилата на това дете.

Тази задръжка най-сетне беше приключила. Мара напълно се беше провалила в задължението си като закрилник. Беше позволила момчето да умре. Анасати имаха публично оправдание, не, почетния дълг да отмъстят за ненавременната смърт на момчето.

Едва се сдържа да не се поддаде на въодушевлението си от това, че най-сетне може да си отмъсти на Мара. Попита:

— Как е умряло момчето?

Чумака изгледа господаря си с неприкрит укор.

— Ако беше прочел до края писмото, което държиш, щеше да знаеш, господарю.

Джиро се почувства предизвикан да утвърди положението си на Управляващ господар.

— Защо не ми го кажеш ти? Постът ти е да съветваш.

Искрящите тъмни очи на Първия съветник отново се смъкнаха към донесенията. Не показа никакво външно раздразнение от думите на Джиро, а отвърна с раболепна вежливост:

— Аяки е умрял от падане от кон. Това е оповестено публично. Премълчаното, това, което нашият агент близо до именията им е разбрал, е, че конят също е умрял. Паднал е и е премазал детето, след като е бил поразен от отровна стрела.

Умът на Джиро се вкопчи в откъслеци от предишни разговори.

— Убиец тонг — каза той. — Чиято цел е била лейди Мара.

Изражението на Чумака остана свирепо невъзмутимо.

— Листът в ръката ти го казва съвсем ясно, господарю.

Този път лорд Джиро наведе глава.

— Приемам урока, Първи съветнико. Сега, вместо да използваш тази новина като камшик, за да ме поучиш, бих искал да чуя какви заключения си извлякъл. Синът на моя враг все пак беше мой кръвен роднина. Тази новина ме разгневява.

Чумака загриза нокътя на палеца си — него не го пазеше остър за чупене печатите на кореспонденцията си. Очите му престанаха да обхождат шифъра на страницата, която държеше в ръката си, докато анализираше думите на господаря си. Според традиционния цурански обичай Джиро не издаваше никаква външна емоция. Щом казваше, че е разгневен, думата му трябваше да се приеме на вяра. Честта налагаше слугата да вярва на господаря си. Но Джиро беше не толкова разгневен, колкото възбуден, прецени Чумака, което не вещаеше добро за Мара. Джиро бе все още млад в управлението и не успяваше да схване дългосрочните изгоди от това да се позволи съюзът между Анасати и Акома да се разпадне до състояние на взаимна ненамеса.

Мълчанието, докато съветникът му размишляваше, изпъна нервите на Джиро.

— Кой? — попита той раздразнено. — Кой от враговете на Мара желае смъртта й? Можем да си спечелим съюзник от това, ако сме смели.

Чумака въздъхна дълбоко.

Зад позата му на многострадално търпение Джиро забеляза, че е заинтригуван от неочаквания обрат на събитията. Първият съветник на Анасати беше влюбен в цуранската политика като дете, жадуващо за сладкиши.

— Мога да се сетя за няколко възможности — почна колебливо Чумака. — Но домовете, които имат куража да действат, нямат средствата, а на тези, които имат средствата, им липсва куражът. Да поръчаш смъртта на Слуга на империята е… безпрецедентно. — Задъвка тънката си долна устна, после махна на един от слугите да струпа документите на купчини, за да бъдат събрани и отнесени в личните му покои. Най-сетне утоли нетърпението на Джиро със: — Склонен съм да предположа, че Мара е била нападната от тонга Хамой.