Джиро се усмихна насмешливо.
— Това е ясно. Но кой е платил цената за смъртта?
Чумака се изправи.
— Никой. Точно това прави опитът толкова елегантен. Мисля, че тонгът действа по свои лични причини.
Джиро изненадано повдигна вежди.
— Но защо? Какво ще спечели тонгът, като убие Мара?
До паравана, водещ към главната къща на имението, се появи бегач слуга и се поклони. Още преди да е успял да заговори, Чумака се сети каква вест носи и каза:
— Господарю, дворцовият съвет е събран.
Джиро махна на слугата да напусне и се надигна от възглавниците. Докато крачеше с Първия съветник към залата, където лордът на Анасати водеше деловите си заседания, Джиро разсъди на глас:
— Знаем, че Тасайо от Минванаби плати на тонга Хамой да убият Мара. Мислиш ли, че им е платил и за да се опитат да й отмъстят за него, ако той падне?
— Възможно е. — Чумака започна да отброява на пръсти нещо, което правеше по навик всеки път, когато искаше да подреди мислите си. — Едно отмъщение на Минванаби би могло да обясни защо, сякаш отникъде, тонгът е решил да действа след месеци и години спокойствие.
— Ако тонгът действа по силата на някаква клетва, дадена на Тасайо преди смъртта му, ще се опита ли отново?
Чумака повдигна рамене и те щръкнаха като пръти на шатра под тюркоазния му копринен халат.
— Кой може да каже? Само обаджанът на Хамой би могъл да знае. Той единствен има достъп до записите, изреждащи купените и платени смърти. Ако тонгът се е заклел за смъртта на Мара… ще продължи. Ако просто се е съгласил да направи опит за покушение над живота й, значи вече е изпълнил задължението си. — Махна с унило възхищение. — Слугата наистина е дарена с късмет от боговете. За всеки друг едно споразумение да се прати професионален убиец е буквална гаранция за успех. Някои са избягвали тонга веднъж, дори два пъти. Но лейди Мара преживя пет покушения, доколкото знам. Синът й нямаше този късмет.
Тъкмо влизаха в залата. Джиро изсумтя недоволно:
— Е, жалко, че убиецът не я е улучил. Все пак можем да извлечем предимство: смъртта на сина й ще причини голямо объркване в домакинството й.
Чумака се покашля деликатно.
— Бедата ще се прехвърли върху нас, господарю.
Джиро спря. Сандалите му изскърцаха, щом се обърна рязко към Първия съветник.
— Бедата е за Акома! Те губят съюза ни. Всъщност плюят на него, щом са позволили Аяки да умре.
Чумака се приближи до господаря си, за да не могат струпалите се в другия край на залата търговски представители да ги чуят.
— Говори по-тихо, господарю. Освен ако Мара не намери убедителни доказателства, че ръката на Тасайо е посегнала от залите на Смъртта, логично е да припише вината на нас. — И добави язвително: — Твърде много се постара, когато умря баща ти, да направиш враждата си към дома й явна.
Джиро вирна брадичка.
— И какво?
Чумака не продължи с укорите. Пленен отново от вроденото си възхищение към Играта, каза:
— Нейната мрежа е най-добрата, която съм виждал. Имам хипотеза: предвид това, че тя осинови цялото домакинство на Минванаби…
Лицето на Джиро потъмня.
— Още един пример за богохулното й поведение и презрение към традициите!
Чумака вдигна ръка да го успокои. Имаше моменти, в които мисленето на Джиро ставаше замъглено. След като бе загубил майка си на крехката петгодишна възраст, той се беше вкопчил нерационално в установеното, в традицията, сякаш придържането към ред може да предпази от непостоянствата в живота. Винаги бе проявявал склонност да огражда скръбта си зад логиката или зад непоколебима преданост към цуранския идеал за достойно поведение. Чумака не обичаше да окуражава това, което според него беше уязвяващ недостатък у господаря му. Последиците от това да се позволи подобни черти да се превърнат в политика бяха твърде непредвидими, за да му харесват. Всъщност носеха огромен риск. В един свой личен дързък ход Чумака бе проявил инициативата да приюти над двеста войници, заклети преди това в служба на Минванаби. Бяха изпълнени с неприязън хора, чиято омраза към Мара щеше да трае до сетния им дъх. Чумака не ги беше приютил за собствена изгода — не беше неверен човек. Тайно бе настанил воините в далечни казарми. Тактичното подпитване бе показало, че Джиро е непреклонен в отказа си да обмисли възможното им заклеване в служба на Анасати. Според древния обичай такива хора бяха проклятие, хора без чест, и трябваше да бъдат отбягвани, за да не би недоволството на боговете, довело до падението на нещастния дом, да се стовари върху благодетеля им. И все пак Чумака се беше въздържал да ги прогони. Не хранеше никаква надежда за промяна в отношението на господаря си. Но един инструмент си е инструмент и тези бивши Минванаби можеше някой ден да се окажат полезни, ако Управляващият господар на Анасати не можеше да бъде отклонен от хлапашката си омраза към Мара.