Лицето на Джиро се оживи. Вече можеше сам да продължи разсъжденията на Чумака, след като му бяха подсказали първата стъпка.
— Смяташ, че тонгът Хамой може да има основание да предяви кръвен данък към Мара?
Чумака отвърна със зъбата усмивка. Джиро тръгна напред. Стъпките му отекваха в просторната зала с хартиените паравани, придърпани по-близо от двете страни, и с провесените от покривните греди прашни военни реликви и внушителна колекция от пленени вражески знамена. Експонатите напомняха за време, когато Анасати са били на първата линия на исторически сражения. Традицията им на фамилна чест беше древна. Щяха отново да се възвисят, закле се Джиро. Не, още по-високо щяха да стигнат. Защото той щеше подготви поражението на Мара, победа, която щеше да отекне из цялата империя.
Щеше да докаже, че Мара си е навлякла недоволството на боговете, дарявайки с прошката си слугите на победен враг. Сам щеше да й въздаде мъст затова, че бе пренебрегнала старите порядки. Щеше да го гледа в очите, докато умира, и да разбере: беше направила най-лошата си грешка в деня, в който бе избрала Бунтокапи за свой съпруг. За разлика от величието на голямата зала на Минванаби, която Мара бе наследила, залата на Анасати вдъхваше успокоение с традиционното си устройство. Джиро се наслаждаваше на това. Не бе по-различна от залите на сто други Управляващи господари, но все пак беше единствена: беше на Анасати. От двете страни на централната пътека бяха коленичили молители и дворцови слуги. Омело, Бойният водач, стоеше мирно от едната страна на подиума, от който Джиро водеше дворцовите си дела. Зад него се бяха подредили другите висши служители и съветници на домакинството.
Джиро се качи на подиума, коленичи на възглавничките и се отпусна на пети, докато нагласяше официалния си халат. Преди да даде знак на своя хадонра, за да започне дневния съвет, каза на Първия си съветник:
— Разбери със сигурност дали тонгът преследва Мара сам за себе си. Искам да го знам, за да можем да съставим по-добри планове, когато новината за смъртта на Аяки стане официална.
Чумака плесна с ръце, един слуга дойде до рамото му и той нареди:
— Двама бегачи да ме чакат в покоите ми. — Докато слугата се покланяше и забърза по задачата си, самият той се поклони ниско на господаря си. — Ще започна веднага. Имам някои нови източници, които могат да ни осигурят по-добра информация. — После, като видя твърдия блясък в очите на Джиро, докосна ръкава на господаря си. — Трябва да покажем сдържаност, докато пратеникът на Мара не дойде с официално известие за смъртта на Аяки. Проговориш ли сега, ще тръгнат клюки. Няма да е добре за нас, ако дадем на врага си доказателство, че имаме шпиони на важни места.
Джиро се дръпна ядосано от ръката му.
— Разбирам. Но не искай от мен да съм безучастен! Всички на служба на Анасати ще скърбят. Аяки, моят племенник, е убит и всеки наш мъж, който не е роб, ще носи червена лента на ръката си в знак на нашата скръб. Когато днешните дела приключат, ще подготвиш почетна охрана за пътуване до Сулан-Ку.
Чумака прикри раздразнението си.
— Ще присъстваме на погребението на момчето?
— Той беше мой племенник — изръмжа Джиро. — Да остана в дома си, докато се отдава почит на пепелта му, ще е все едно да призная вина или страх, а не може да бъдем обвинени в нито едно от двете. Може тепърва да унищожа майка му без задръжки, но той носеше кръвта на Анасати! Заслужава уважението, полагащо се на всеки внук на Текума от Анасати. Ще занесем фамилна реликва, за да бъде изгорена с него. — Очите на Джиро блеснаха. — Традицията налага присъствието ни!
Чумака затаи резервите си по това решение. Макар мястото му като Първи съветник да беше да наставлява господаря си във взимането на решения, засягащи домашната политика, Чумака нямаше да негодува заради по-баналните си задължения. Играта на Съвета се бе променила драматично, откакто Мара от Акома бе излязла на арената. И все пак си беше Играта, а нищо в живота не пленяваше толкова интереса на съветника, колкото загадките на цуранската политика.
Почти щастлив, въпреки перспективата от неблагоприятни развития, Първият съветник напусна голямата зала, като си повтаряше наум указанията, които трябваше да изпрати с бегачите. Съществени подкупи щяха да са нужни, за да изтръгне исканата информация, но ако събраните късчета сведения можеха да докажат хипотезата му от тази сутрин, ползите щяха да надвишат цената. На устните му заигра усмивка.