3.
Война
Хокану се задейства.
Докато Мара биеше с юмруци в безумния си гняв по бронята на гърдите му, а воините на почетната й гвардия се стегнаха в плътен кръг, за да скрият истерията на господарката си от очите на множеството, той спешно повика Сарик и Инкомо.
Един поглед към обезумялата им господарка бе достатъчен, за да убеди двамата съветници: скръбта и нервите я бяха надвили. Не разпознаваше никого и явно не беше в състояние да поднесе публично извинение на лорд Джиро. Тъкмо видът му беше предизвикал това разстройство. Дори да възвърнеше разума си, преди гостите да си заминат, нямаше да е разумно да се настоява за среща между уязвените страни, за да може да помоли за прошка. Можеше да се стигне до още по-голяма вреда. Двамата съветници, единият стар и опитен, другият — млад и надарен, разбираха, че обхватът на бедата, която бе причинил пристъпът й, се разширява. Вече беше твърде късно да се поправи станалото. Хокану осъзна, че бе трябвало да се вслуша по-внимателно в предупреждението на Исашани, но не биваше да позволи съжалението за грешната му преценка да попречи на нуждата от бързи решения.
— Сарик — отсече той, — направи изявление. Не казвай лъжи, но подбери думите си така, че да внушат, че господарката се е поболяла. Нужна ни е тактика, за да смекчим обвиненията на Джиро, които със сигурност ще дойдат до няколко часа, и да намерим разумна причина да освободим важните гости.
Тъмнокосият Първи съветник се поклони и се отдръпна ниско наведен, като вече съставяше думите си за официалното заявление.
Без да е помолен, Люджан пристъпи напред. Въпреки Управляващите лордове, които се трупаха около воините му, за да зърнат изпадналата в истерия Мара, не извърна лице от позора й, а смъкна меча, ножа и предпазителите си за ръце и се наведе да помогне да укротят борещата се Мара, без да я наранят. Хокану го погледна с дълбоко облекчение и продължи с указанията си към Инкомо:
— Бързо иди в къщата. Събери слугините на Мара и намери знахар да приготви сънотворно. След това се погрижи за гостите. Трябва ни помощта на съюзниците, колкото са ни останали, за да избегнем въоръжени сблъсъци.
— Лорд Хопара и силите на Ксакатекас са с вас — заяви дрезгав женски глас. Плътните редици на почетната гвардия се разтвориха, за да пропуснат изящната загърната в жълто-пурпурен халат фигура на лейди Исашани, прибягнала до въздействието на красотата и обаянието си, за да си пробие път между воините. — А аз мога да помогна с Мара.
Хокану оцени искрената загриженост в тъмните й очи и кимна.
— Боговете дано се смилят за неразбирането ми — промълви извинително. — Имаш цялата благодарност на дома ни. — След това довери опеката над съпругата си на женската мъдрост на вдовстващата господарка на Ксакатекас.
— Не е полудяла — отвърна лейди Исашани и нежната й длан стисна утешително ръката на Мара. — Сън и спокойствие ще я възстановят, а времето ще изцели скръбта й. Трябва да сте търпеливи. — Върна се към същината на непосредствената политика и добави: — Пратих двамата си съветници да наблюдават Омечан и Инродака. Почетната ми охрана, под командването на Хопара, ще намери начин да възпрепятства други, които може да създадат неприятности.
Двама врагове по-малко, от които да се притесняват. Хокану кимна измъчено. Мара имаше предани приятели срещу злите фракции, които се стремяха да я унищожат. Мнозина в тази държава я обичаха. Сърцето му се късаше, че не може да остане до нея, докато е в такова ужасно състояние. С усилие откъсна погледа си от малкия кортеж, събран да пренесе разстроената му съпруга в уюта на голямата къща. Да позволи в този момент да го управлява сърцето обаче щеше да е глупост. Трябваше да се втвърди все едно го чака смъртоносен двубой. Имаше много врагове, дошли на погребалния ритуал на Аяки точно за да извлекат изгода при тази удобна възможност. Оскърблението, нанесено от Мара на Джиро, вече не можеше да бъде простено. Щеше да има кръвопролитие — това беше предрешен въпрос, — но само глупак щеше да предприеме нападение в центъра на владенията на Мара, след като армията й беше събрана да отдаде почит на Аяки. Враговете й щяха да започнат злините си след като напуснеха земите на Акома.