Мара видя опасния блясък в очите на маговете от Чака-а и кръвта й изстина. Традиции бяха прекъснати и във въздуха се долавяше опасност. Сега бе моментът да се вкопчи в предимството, ако искаше да осигури следващия век на мир. Овладя вътрешния си трепет и заяви:
— Трябва да се пратят послания и да се предприемат действия, за да наложим правото на Джъстин над златния трон, преди Събранието да успее да се намеси. Да, точно това трябва да се направи.
Мара чакаше, потиснала дълбокия си трепет.
Косата й бе събрана високо на главата, грижливо сплетена и закрепена със скъпоценни метални игли. Златни игли, помисли тя, и наглата дързост да носи имперско злато я накара да се почувства още по-малка и несигурна. И все пак не можеше да има никакви половинчата мерки, щом целостта на империята трябваше да оцелее.
Главата й се замая при спомена за заповедите, които беше дала между къпането и обличането си. Пое си дълбоко дъх и каза на Силовия командир на чо-джа, присвит до лакътя й:
— Къде точно се намираме?
Също като своите колеги в свободна Чака-а, този воин отбягваше парадните украшения на човешките командири. По черната му коруба бе започнала да се показва смътна тюркоазна ивица, навярно украшение или знак за ранг. Мара с нетърпение очакваше да изучи тези разлики, стига боговете да й даряха победа.
Войнът посочи нагоре и рече:
— Точно над нас е имперското преддверие. Онези, които пожела да се съберат за официалната церемония на коронацията, вече чакат в залата за аудиенции. Всички приготовления са направени и хората очакват появата ти.
Мара махна с ръка да освободи слугинята от Имперския дворец, която се беше промъкнала между редиците воини, за да оправи за последно гънките на дрехата й. Беше невъзможно роклята, която носеше, да виси без гънки, след като беше взета от един тавански склад. Беше на последната вдовстваща императрица, по-едра жена от Мара, но беше най-близкото до зеленото на Акома, което можеше да се намери, тъй че трябваше да свърши работа. Няколко бързи бода я бяха посъбрали в кръста и игли придържаха нагоре дългите поли. Тежката тъкан жулеше отоците, оставени от бронята й, а оризовата пудра изобщо не можеше да скрие всички драскотини и ожулвания, които бе изтърпяла в бягството си през горите.
Чувстваше се като мъжкарана, натъпкана в отвратителна грамада труфила. Въздъхна и каза:
— Когато излезете от този тунел, Черните халати ще разберат, че нещо става.
— Готови сме за тях, доколкото е по силите ни.
— Тогава ми доведете Аракаси. Искам да поговоря с него, преди да започнем последния ход.
Все още я смущаваше колко бързо могат маговете да изпълнят всяко нейно желание. Още не беше спряла да говори, когато Главният шпионин бе доставен пред особата й, ядосан както никога досега.
Аракаси се надигна от пода — бяха го хвърлили по очи. За разлика от имперските слугини, донесени с магия преди малко, за да помогнат в обличането на Мара, Началникът на шпионите не изгуби ума и дума. Повдигна намръщено вежди, но лицето му мигновено се изглади, щом видя чо-джа. След това погледът му се спря върху Мара, която бе почти неузнаваема в официалните имперски одежди.
Падна на колене и се поклони.
— Милейди. — Докато някога гласът му щеше да е безизразен, сега в него се долавяше радостен трепет. — Радвам се да видя, че си добре.
— Стани — каза Мара. Щеше да се засмее, ако нервите й не бяха толкова изопнати. — Джъстин все още не носи корона и не ми се дължи такава почит. Обичай, който ще се погрижа да отпадне, ако плановете ни успеят, както се надяваме. — Присви очи в сумрака към толкова дълго липсвалия й шпионин и възкликна: — Носиш облекло на чистач!
Той отвърна със смях:
— Как по-добре би могъл човек да шпионира височайши особи, без да привлича ненужно внимание, милейди? — Сбърчи нос. — Макар че бих предпочел да присъствам на сватбата и коронацията на Джъстин в облекло, което не е чак толкова мръсно.
За миг и двамата замълчаха. Събитията изискваха бързи решения, но и трезв ум.
— Жреците от всички ордени са събрани — каза Аракаси. — Някои може да не са съвсем изрядни в облеклото си, понеже бяха вдигнати от сън. След като всички почитаеми особи бяха събрани в голямата зала за аудиенции, не можехме да разрешим на недоволните да напуснат. Според проученото от Чумака в закона претенцията на Джъстин би могла да се оспори, ако дори само един Върховен жрец не е успял да присъства. Сестрите на Сиби се оказаха най-трудната задача — дори Върховният жрец на Туракаму не искаше да контактува с тях.