— Как успя? — попита Мара.
— Просто отидох лично до храма. Оставиха ме жив, колкото да кажа защо съм го направил. — Усмихна се. Беше може би единственият молител от векове, влязъл неканен в храма на Сиби, и със сигурност единственият, оставен да напусне жив. — Храмовете подкрепят каузата ти, тъй като алтернативата би ги поставила още по-здраво под петата на Събранието. Но чувствата може да се променят, ако гражданският ред не бъде възстановен, и то бързо. Втори шанс няма да получим. Великите са струпали сила в града. Поне десетина наблюдават входа към двореца, тъй като са сигурни, че ще се опиташ някак да прикриеш пристигането си в суматохата.
Мара се намръщи инстинктивно.
— Влезли са в град, подложен на заплаха от гражданска война, и не са направили нищо, за да спрат обсадата на Омечан?
— Не са. Впечатлението ми е, че са се отказали да настояват за мир заради личните си притеснения. — Погледна я твърдо. — Не знам какво си постигнала в Юга, но съм готов да се обзаложа, милейди, че Черните халати се страхуват от теб.
— Не от мен — поправи го Мара. — От тези. — Жестът й обхвана маговете чо-джа, които стояха от двете й страни като стражи.
Аракаси пак изгледа чуждоземните й спътници и многоцветните им криле и каза:
— Изобщо не знаех, че расата ви може да е толкова красива.
Маговете от Чака-а изобщо не се впечатлиха от похвалата му.
— Добра слуга, докато си говорим, опасността нараства — каза онзи отляво на Мара. — Човешки воини навлизат в тунелите по заповед на Великите и търсят къде се криеш.
— Какво? — възкликна Мара, смразена от ужасния спомен за опожарения кошер, от който се бе спасила на косъм. — Има ли кръвопролитие?
— Все още не — отвърна вторият маг. — Воините се подчиняват на заповедта на Събранието да не се бият, освен ако не срещнат съпротива. А чо-джа няма да влязат в конфликт, освен ако нямат друг изход. Засега напускат нападнатите кошери и оставят галериите и тунелите в непрогледен мрак. Човешките войски напредват бавно. В този момент съсредоточават настъплението си на юг, близо до родните ти имения. Но търсенето много скоро ще се разшири. Вашите Велики не са глупави.
— Значи часът е дошъл — заяви Мара и изненада всички с властния си тон. — Тръгваме.
Маговете чо-джа дадоха сигнал. Ударна сила работници закрачи по тунела и започна да рови нагоре. Посипа се пръст, а след нея — парчета хоросан и плочки. Светлината прониза сумрака, жълта и чиста, от прозорците на купола над имперското преддверие.
Един чо-джа провря главата си през отвора, съобщи нещо с кратко жужене и магът вляво от Мара каза:
— Преддверието е чисто от врагове. Съпругът ти и синът ти чакат. — За миг замълча, сякаш разколебан. — Лейди — каза напевно, — желаем ти късмет и храброст. Но действай бързо. Заклинанията ни не могат да задържат Великите безкрайно дълго. Ще разполагаш с малко време, за да постигнеш каквото трябва, а след това ще настане хаос и ще има опустошителен сблъсък на енергии. Искаме да знаеш — ако не успееш или ако ние те провалим — че сме пратени от Чака-а за тази битка. Ние сме нещо повече от твоя защита. Ние сме посланици на новия ред.
Мара се вгледа в лицата на маговете, извисили се над нея с изражения, които никой човек не можеше да проумее докрай. Не й убягна, че и двамата са разгънали крилете си в стойка за бой, сякаш се готвеха да устоят на мощта на цялото Събрание. Куражът им я трогна до сълзи.
— Нека се знае, приятели, че докато съм жива, няма да ви проваля. Ще победим или ще умрем заедно.
И изправила гръб под обшитите със злато одежди, Слугата на империята закрачи към отвора.
Заизкачва се с колебливи стъпки по нападалата пръст, плочки и зидария. Аракаси се приближи и я хвана за лакътя да я подкрепи. Тя му се усмихна благодарно, зарадвана от човешкия допир след компанията на чо-джа.
А след това вече беше навън, замаяна от предвечерната слънчева светлина и от бляскавото великолепие на златна броня.
Затаи дъх. Кичури червена коса се показваха изпод шлема от имперско злато. Червената коса на Джъстин. Сърцето й се разтуптя. Не приличаше вече на момче, облечен в пищните доспехи на император. Стъписана осъзна, че това е часът на неговата женитба.