Выбрать главу

Спря, щом момчето се поклони, както се полагаше на син пред майка. Целият този блясък на златни одежди й се стори някак не на място — сякаш тя трябваше да се поклони ничком, както някога пред Ичиндар.

После момчето се изправи и нададе непристоен детински вик.

— Мамо! — изкрещя и затича напред.

Забравила за труфилата си, Мара протегна ръце. Синът й се хвърли в прегръдката й, вече по-висок, по-наедрял, впечатляващо близо до мъжеството си. Щом ръцете му се увиха около врата й, осъзна, че вече не се налага да се наведе, за да го прегърне. Раменете му бяха започнали да се разширяват — и й напомниха нещо много познато. Целият се беше метнал на Кевин, осъзна Мара. Щеше да е висок като баща си.

Синът й се отдръпна от прегръдката и я погледна уверено с очи досущ като на Кевин.

— Готов съм, Добра слуга. Принцеса Джеиля ни чака.

Мара онемя. Вече беше изгубила две деца, Аяки и малкото, отровено преди да се роди. Сега единственият й жив син стоеше изпълнен с решимост и готов да отдаде живота си за нейната чест. Мигът трудно можеше да се понесе.

А след това Джъстин се усмихна с такова безгрижие, че отново й напомни за прежните дни и за неукротимия хумор на Кевин.

— По-добре да побързаме — подкани я. — Първата жена на покойния император непрекъснато изпада в истерия и целият й грим ще се размаже.

Мара настръхна.

— А Джеиля? И тя ли е в истерия?

Джъстин сви рамене по момчешки.

— Викаше доста. Заключи се в стаята си. После някой я попита дали предпочита да се омъжи за някой плешив Омечан с шкембе и тя пусна слугините да я облекат.

Момичето беше благоразумно, помисли Мара, докато заставаше до Джъстин, за да влязат в голямата зала. Аракаси застана до нея да я подкрепя от другата страна и никой сякаш не забеляза, че все още носи халата на роб чистач, щом обкованите с желязо врати се разтвориха широко и музикантите подеха тръбния зов, възвестяващ пристигането на младоженеца.

Мара пристъпи твърдо напред, стиснала ръката на Джъстин. Зачуди се, докато преминаваше между редиците на жреците от двайсетте Висши ордена, дали боговете ще я поразят заради гордостта й и заради дръзката арогантност да се осмели да издигне сина си на трона като Небесната светлина, деветдесет и втория император на Цурануани. Но представителят на храма на Джуран, Бога на справедливостта, не изглеждаше недоволен, а Върховният жрец на Туракаму й се усмихна окуражително. Отделени от другите, зад жреца на Червения бог, стояха три загърнати в черно фигури, Сестрите на Сиби, Богинята на смъртта. Дори тези смразяващи привидения сякаш окуражиха Мара с леки кимвания. Върховният жрец на Джастур, Бога на войната, се плесна с металния си юмрук в гърдите за поздрав, щом Мара премина, и ударът му изкънтя върху скъпоценното желязо на гръдната му броня.

Мара направи нова стъпка, и още една. Вътрешната й увереност укрепваше. Докато вървеше, жреците на по-висши и по-низши ордени започнаха да се подреждат пред подиума, по двойки според естеството им, жреците на Лашима, Богинята на мъдростта, редом до тези на Салана, Майката на истината. Жрецът на Туракаму застана със Сестрите на Сиби, а Върховният жрец на Джастур зае място до Върховния жрец на Баракан, Господаря на мечовете.

Отпред, на имперския подиум, чакаше малко русокосо момиче с искрящ воал от златна тъкан. Джеиля. Слугините смъкнаха покривалото й. Момичето все още имаше лунички от многото игра на гоненица в имперските градини. И макар да изглеждаше пребледняло под багрилата и пудрата на грима, се усмихна широко на Слугата.

— Нека вратите се затворят и да започне брачната церемония! — призова жрецът на Чочокан, Добрия бог. Зад него и вдясно Върховният жрец на Томача, Любящия децата поде тиха молитва. Мара се взря в него, спомнила си, че по-малкият брат на Чочокан бе известен и като Носителя на мир. Помоли се наум дано и днес да е така.

Пръстите на Джъстин стиснаха ръката й за последно и тя го пусна, за да заеме мястото си до своята принцеса. Мара застана до чакащия Хокану и щом церемонията започна, пъхна ръката си в неговата.

В Имперския дворец цареше оживление. Вестоносци тичаха насам-натам и слуги притичваха припряно по дворовете, забързани по задачи. Подпрял лакът на перваза на прозореца, Шимоне наблюдаваше шетнята им с непроницаеми очи. Лицето му беше строго повече от обичайното. Кривна леко глава да привлече внимание към необичайната суматоха навън.