Выбрать главу

Но вече бе дръзнала твърде много. Дебелият магьосник се чувстваше въвлечен в конфликт: верността му към Събранието и клетвите, който бе положил, когато бе приел Черния халат, срещу съблазънта на свежите идеи, много от които бяха подсказани от ересите, споделени с него от варварина Миламбер.

Хочопепа ценеше наследеното от приятелството си с Миламбер и през годините бе прилагал изкуствата си в полза на обикновените хора. Сега, когато във въздуха се носеха твърде големи промени, за да ги обхване дори неговото напредничаво мислене, съжаляваше, че не бе имал повече време. Копнееше за ясна убеденост кой е правилният курс: да съдейства на фракцията на Мотеча за незабавното унищожение на Мара или да се отзове на повика й за реформа и да приеме немислимото след гласа на мнозинството, тоест да се противопостави на решението на Събранието и дори да спаси живота й.

— Усещаш го, нали? — каза дебелият магьосник на Шимоне. — Всички го усещаме.

— Какво да усещаме? — намеси се Мотеча. И млъкна, доловил онова, което бе накарало другите да настръхнат.

Във въздуха се прокрадваше студ: не простият хлад от сянката, нито дори хладната тръпка, предизвикана от безпокойствието. Всеки присъстващ безпогрешно разпозна смразяващото докосване на могъща магия.

Шимоне се напрегна като куче, готово за скок.

— Някой вдига прегради!

Хочопепа се вдигна тромаво на крака.

— Никой Черен халат не прави това заклинание. — Признанието му дойде с неохота, сякаш дълбоко в себе си искаше да заяви обратното.

— Чо-джа! — извика Мотеча. Лицето му се наля с кръв. — Тя е довела магове от Чака-а!

Останалите Черни халати наскачаха. Израженията им предвещаваха буря. Имперският канцлер се сви зад бюрото си, за да е по-настрана от тях, но никой не му обърна внимание.

— Мара ще умре за това! — продължи Мотеча. — Севеан, веднага повикай подкрепления!

Дори Хочопепа не възрази на тази заповед.

— Бързо — подкани той Шимоне и докато гневът на събраните магьосници кипваше, дебелият магьосник и мършавият му приятел излязоха през вратата.

Коридорът беше пуст. Слугите бяха избягали.

— Не ми харесва това. — Думите на Хочопепа отекнаха от сводестия таван. — Всъщност подозирам, че не само Висшият съвет опитва забранено събиране.

Шимоне не отвърна нищо, а бръкна за телепортиращото устройство, задейства го и изчезна.

— Ех! — възкликна ядосан Хочо. — Ако ми беше казал къде отиваш, нямаше да е чак празно бърборене!

Гласът на Шимоне отвърна от въздуха:

— Намекваш, че може да има избор?

Хочопепа също извади устройството си и го задейства тъкмо когато Севеан, Мотеча и другите в кабинета на Имперския канцлер се развикаха.

— Тя ни направи на глупаци, че и отгоре! — изкънтя гласът на Севеан тъкмо преди Хочопепа да измести точката на трансфера.

По-лошо, заключи дебелият маг, щом се появи запъхтян сред огряното от слънце великолепие на двора пред имперската зала за аудиенции. Мара беше довела сила, за да се пребори с абсолютна сила, и сега нещо много по-лошо от гражданска война можеше да разкъса империята.

Дворът също беше пуст. Разцъфналите дървета покрай стената и подстъпа към широкото стълбище бяха неподвижни в обедната жега. Никакви птици не прелитаха и насекоми не жужаха около цветовете. Врявата на войските, биещи се на стените, и трясъкът на камъните от обсадните машини изглеждаха далечни и смътни.

Шимоне стоеше в центъра на площада, леко кривнал глава.

— Тук — рече той. — Преградата започва тук.

Нищо в обедния въздух не издаваше, че става нещо тайнствено.

— Не можеш ли да я пробиеш? — изпъхтя Хочопепа. Примижа, съсредоточи се и усили сетивата си до краен предел. Най-сетне засече смътно блещукане, което можеше да се дължи на горещината. Само че щом погледна право към него, то изчезна. Той извади кърпа и попи потното си чело. — Не изглежда много сериозна.

Шимоне го изгледа с укор.

— Пробвай ти.

Хочопепа напрегна цялата си мощ и очите му се разшириха, щом във въздуха пред него заигра дъга от цветове. Забърсана сякаш настрани без никакво усилие, силата на магията му се разсипа по преградата, сътворена от чо-джа. Хочопепа зяпна изумен. Зареян във въздуха камък, изстрелян отвън, профуча към главата му и той го отклони небрежно като досадна муха — вниманието му остана съсредоточено върху изкованата от чо-джа защита.