— Здрава е, да. Изумително. Много изпипана работа. Оставя те да натиснеш, а после засмуква енергиите ти и ги заплита в своите… — Увлечен в чисто научното си любопитство, Хочо бавно осъзна факта, че маговете чо-джа са развили значително уменията си, откакто договорът бе наложил възбраната. — Хм, това е обезпокоително.
— Много. — Шимоне предпочете да не уточнява, понеже на площада пристигнаха други магьосници. Броят им вече беше над двайсет и растеше. — Вече не може да има друг аргумент, освен силата — заключи тъжно Шимоне.
— Трябва да изгорим този дворец до основи! — викна Мотеча. — Да изгорим всеки идиотски ум, дръзнал да се вдигне на бунт срещу нас!
Севеан пристъпи напред.
— Възразявам. Да срутим тези незаконни прегради, да, това е наложително. Трябва също да унищожим маговете чо-джа, които действат в нарушение на договора, и да екзекутираме лейди Мара. Но да унищожим Имперския дворец? Това е прекалено. Може да сме над закона, но все пак сме отговорни пред боговете. Едва ли небесата ще одобрят смъртта на жреците.
— Светите ордени може да са съучастници! — заяви един от новопристигналите Черни халати.
— Най-вероятно — намеси се Шимоне. — Или може да са били принудени да служат. По-добре да изслушаме мотивите им, преди да приложим насилие над тях.
— Само преградите значи — обобщи Хочопепа и пак попи челото си с мократа вече кърпа. — Трябва обаче да ги разбием, без да рискуваме живота на хората в залата за аудиенции.
Магьосниците се струпаха в пълно мълчание, като лешоядни птици в очакване на своя пир на бойното поле. Затаиха ум и тяло и въздухът сякаш се разтърси от дълбоко подмолно трептене, щом сляха усилията си.
Небето помръкна, макар да нямаше ни един облак. Дворът се замъгли и сякаш посърна и замря под зеления покров.
— Сега! — извика Мотеча.
Силата се изстреля ярка като мълния, пращящ лъч, който сякаш разсече небесата. Удари с пукот на виолетови искри, но преградата я пое, отклони я по извивката на повърхността си и я погълна. Зноят изригна назад в изпепеляваща вълна. Каменните фасади на зданията почерняха и се пропукаха. Дърветата пламнаха и декоративният фонтан кипна и пресъхна под облак пара.
Неуязвими за ответния удар, защитени от своите прегради, събраните магьосници се спогледаха с мрачно изумление. Стегнаха се за нов удар. Енергиите заиграха на дъга и се засипаха по преградата на чо-джа. В отговор тя изригна непроницаема тъмнина.
Магьосниците усилиха атаката. Искри засвяткаха и се разлетяха, отекна гръм. Огнен дъжд заваля от небето, последван от заряди нажежена до бяло мощ.
— Продължавай атаката — извика Севеан. — Преградите рано или късно трябва да отслабнат.
Завиха ветрове и забушуваха пламъци. Трусове разлюляха земята и настилката се пропука. Защитният мехур от заклинания, запечатал залата за аудиенции, сякаш се огъна и леко се сви навътре.
— Да!
Мотеча удвои усилията си. Мълнии опърлиха невидимата повърхност и ветровете, надигнати от разбушуваните сили, запищяха около шпиловете на Имперския район като вой на освободени от бездната демони.
Един от Черните халати с по-малка мощ рухна на каменните плочи. Останалите стояха твърдо, вече уверени: преградите щяха да паднат, рано или късно. Никоя магическа защита не можеше да устои на такава атака за много дълго. Докато силата биеше отгоре и раздираше, а воят на ветровете заглушаваше шума от войските, щурмуващи външните стени, магьосниците на Събранието потъваха дълбоко в магията си. За яростта им оставаше само една цел: трябваше да проникнат в коридора на имперската зала вече с цената на който и да е живот, дори техния.
Високите прозорци на имперската зала за аудиенции помръкнаха и придворните и жреците се размърдаха неспокойно. Единствената светлина се хвърляше от безумно мигащите светилници, запалени в чест на двайсетте Висши богове. На подиума жрецът на Чочокан, който водеше имперската брачна церемония, прекъсна на средата на фразата си.
Някъде наблизо изтрещя гръм и разтърси стените. Мнозина в залата потрепериха и не един жрец направи жест в защита от гнева на небесата, но гласът на Джъстин се извиси над смутеното мърморене в залата: