Хокану я гледаше озадачено. Какво правеше?
Тя извърна глава и го погледна. Наблюдавай церемонията, сякаш го укори мълчаливо.
Той сви рамене и се обърна напред.
Земята се разтърси. Песнопението на жреците накъса ритъма си, но те все пак упорито продължиха. По параваните засвяткаха искри. Преградите бяха разбити. Разпадаха се. Следващият удар щеше да сломи цялата защита на чо-джа.
Коронацията почти беше приключила.
— Слава! — извикаха жреците. Поклониха се, а подът се разтърси от оглушителен гръм. — Слава!
Върховният жрец на Чочокан вдигна короната и трескаво замълви благословията си.
Блесна мълния. От високия купол падна камък и се разби с трясък в ахатовия под. Короната се хлъзна от изтръпналите пръсти на жреца и кацна накриво върху рижата глава на Джъстин.
Церемонията беше извършена. Наследникът на Акома, дете на роб, носеше свещените имперски регалии на Цурануани и никоя власт, освен небесата не можеше да отмени миропомазаната му власт.
— Слава! — извикаха в хор жреците. — Слава на Джъстин, деветдесет и вторият император и новосътворена Небесна светлина!
Думите се сляха с унищожителния грохот на поредния гръм, а Мара извика на херолдите:
— Сега!
Блестящи в златните си церемониални табарди и притиснати от виещия нахлул през разбития купол вятър, те пристъпиха към големите крила на портата, докато маговете чо-джа рухваха на пода, сграбчиха халките и широко отвориха вратите.
Поклониха се в съвършен унисон пред нахлуващата вълна Черни халати и извикаха:
— Слава на новата Небесна светлина! — С пребледнели лица, но непреклонно твърди, те се изправиха гордо и единият извика: — Велики на Събранието, чуйте ме! Призовани сте на Имперския прием.
Първите редици Черни халати залитнаха и спряха.
— Призовани? — изкрещя смаяно Мотеча. Сажди бяха зацапали халата му и зачервеното му лице лъщеше от пот. — От кого?
Имперските херолди бяха добре обучени да пазят самообладание пред безпардонни придворни. Направиха безупречни поклони.
— От Небесната светлина, велики.
— Какво!?
Херолдите мълчаха, но от подиума до върховните жреци Имперският управител извика:
— От Джъстин! Деветдесет и вторият император!
Мотеча изсъска. Севеан гледаше втрещено. Хочопепа за първи път в живота си изгуби дар слово. Дори непреклонният Шимоне изобщо не помисли да разреши спора с магия, след като всички в залата се преклониха пред върховния си монарх.
Застанала между двамата бавно надигащи се от пода изтощени магове на Чака-а, Мара едва потисна ликуването си. Херолдите се бяха справили възхитително. Увереността им беше толкова безупречна, че дори Великите все още не бяха помислили да си направят неизбежния извод: това, че защитата на съюзниците й не беше изчерпана до пълно изтощение и че преградите всъщност не бяха рухнали, а бяха смъкнати съзнателно.
— Не ни остана никаква сила — промълви магът на Чака-а вляво от Мара с едва доловимо жужене.
А Мара прошепна:
— Великата игра. Сега всички трябва да я изиграем — или да умрем.
32.
Император
Черните халати зяпнаха.
От двете страни на входа към залата за аудиенции в безупречна стойка мирно стояха Имперски бели в инкрустираната им със злато броня. Не се виждаха никакви воини в цветовете на Акома или Шинцаваи, каквито магьосниците бяха очаквали да заварят.
Очаквали бяха да видят последици от борба и войници застанали около претендента, докато губещите се кълнат във вярност. Така бяха разрешавани в миналото споровете за наследството. Но Слугата не беше приложила принуда, за да постигне своя триумф. Никой не се хвърли напред, за да падне ничком и да помоли за милост Черните халати, да ги умолява да отменят узурпацията на властта от Мара. Тъкмо напротив: смутът на лицата на хората, които ги поздравяваха, произтичаше преди всичко от тяхното прибързано пристигане. Всички присъстващи като че ли бяха замесени в заговора на Мара.
Барабани забиха в отсечен ритъм и заглушиха вика на Мотеча за тишина и грохота на камъните от обсадните машини.