Хочопепа се приведе към Шимоне й каза:
— Тук от часове трябва да са се промъквали слуги, за да подготвят всичко.
Макар да го каза почти шепнешком, Севеан го чу.
— Намекваш за много планиране?
Шимоне го изгледа с презрение и отвърна:
— От всички владетели в държавата Мара от Акома никога не е постигала нищо без план.
Тържествените звуци заглъхнаха и се възцари мълчание.
— Призовани сте — повториха имперските херолди и отстъпиха назад, за да пропуснат магьосниците. Между редиците придворни и официални лица се отвори дълъг проход. Вбесеният Мотеча закрачи бързо напред, останалите магьосници тръгнаха след него.
В подножието на имперския подиум Върховните жреци и жрици на Двайсетте богове от Висшите небеса и на Двайсетте богове от Низшите небеса стояха в пълни регалии. Обличаха се така само на коронация или при смърт на император.
Високите тиари искряха от лак, скъпоценни камъни и рядък метал. До всеки жрец имаше по двама послушници, които носеха церемониалните служебни знаци, и те също облечени богато, с дрехи обсипани със скъпоценни камъни и украсени с метални ленти и копринени ивици. Само Сестрите на Сиби бяха облечени просто и черните им дрехи бяха в злокобен контраст с пищните одежди и украси на останалите. Общността на храмовете беше представена в цялата й пълнота. Делегацията от сто и двайсет от светите ордени на всяко важно божество в империята бе импозантна гледка.
Макар и неохотно, Великите спряха, обзети от благоговение. Пред тази ясна демонстрация на храмова подкрепа за интригите на Мара Хочопепа свъси вежди. Макар нито един жрец да не можеше да съперничи на магьосник в груба сила, Върховните отци на Туракаму и Джастур, както и Сестрите на Сиби, вдъхваха респект дори у Великите. Чародейство бе съхранило залата за аудиенции непокътната срещу най-могъщата магия на Събранието. Хочопепа не беше толкова непочтителен към волята на небесата, за да пренебрегне силата на божественото благоволение.
Тук беше нужна голяма предпазливост.
Миришеше на тамян. Лъскавият мраморен под искреше от нападалите от натрошените прозорци на купола стъкла.
Тези признаци на насилие не попречиха на магьосниците да забележат още подробности, докато се приближаваха към високия подиум: два празни кафеза за птици, украсени с панделки в имперското бяло. Килимът под имперските тронове беше затрупан с була, смъкнати от невястата в ритуалния ред съгласно осветените от времето обичаи на официална цуранска брачна церемония.
Щом изумените Велики стигнаха до перилото за молителите, имперски херолд удари три пъти по пода с обкован с бронз жезъл и извика високо:
— Джъстин, деветдесет и втори император!
Имперската гвардия в златните доспехи коленичи почтително, когато от трона се надигна момче в бляскав халат. Събраните благородници паднаха на колене.
Момчето не изглеждаше уплашено. Раменете му бяха изправени и брадичката вдигната високо въпреки тежестта на златната му броня и огромната корона. До него беше Джеиля, вече не принцеса, а императрица по право, с обсипаната с диаманти коронка на сана й, нагласена над булчинската й прическа.
Щом магьосниците спряха, Джъстин протегна ръка на дамата си и тя се изправи и застана до него.
Мотеча пребледня. Някои магьосници се наведоха в покорния поклон, който Велик традиционно поднасяше на Небесната светлина. Шимоне, Фумита и Хочопепа бяха сред първите, отдали дължимото признание на императора и неговата младоженка, докато други Черни халати все още се колебаеха.
— Що за маскарад е това? — попита високо Мотеча.
Върховният жрец на Джуран отвърна малко раздразнено:
— Тук сме да почетем новата Небесна светлина, велики. — И добави натъртено: — Какъвто е подобаващият дълг на всеки човек.
— По какво право това… момче… дръзва да управлява империята? — извика Севеан и изпъна пръст към Джъстин, но очите му потърсиха лейди Мара, която се беше преместила до подножието на подиума между жреците.
Мара не благоволи да отговори. Вместо нея Върховният жрец на Джуран изрече:
— Джъстин е от имперския род, осиновяването му в имперската фамилия беше официализирано, когато майка му бе провъзгласена за Слуга на империята. — Поклони се почтително към Мара. — Той е избраният съпруг на императрица Джеиля — пряка кръвна наследничка на Ичиндар — и току-що извършеното бракосъчетание беше утвърдено от Имперския консорт лейди Тамара. Всичко бе извършено съгласно човешките закони и висшия Небесен закон. Макар и малко набързо, венчавката премина в стриктно съблюдаване на обичая.