Един от най-ревностните традиционалиста, лорд Сетарк от Укудаби, си проправи път през Великите. Той и войската му бяха проникнали в града, готови да подкрепят Джиро в случай, че Омечан се провалят в щурма си. Изслуша раздразнено протоколните слова на жреца и извика:
— Висшият съвет не е ратифицирал този избор!
Жреци и магьосници стояха един срещу друг и се гледаха в упор, настръхнали. Избухването на лорд Сетарк усили напрежението и линиите вече бяха очертани: да бъде признат Джъстин като новата Небесна светлина или да се отстъпи пред силата на оръжието, докато най-силните благородници се надпреварват през огън и кръв да заграбят властта.
След като стените бяха под атаката на Омечан, катастрофата от второто решение щеше да се усети незабавно. А повечето магьосници все още не желаеха да се замесват в политиката. Те не бяха част от Великата игра. Бяха над нея.
Акани излезе напред, застана до Мотеча и извиси глас.
— Настояването ви за ратифициране е спорно. Съгласно протокола Висшият съвет беше закрит от деветдесет и първия Небесна светлина и въпреки многократните петиции никога не беше свикан отново.
Върховният жрец на Чочокан направи поклон, колкото учтив, толкова и твърд.
— Формите бяха спазени. Наследяването е установено. Джъстин от Акома е двайсет и вторият Небесна светлина и само боговете са негов съдник. Въздигането му на златния трон ще устои и храмовете ще отлъчат за ерес всеки, който дръзне да оспори това право. — Изгледа строго Мотеча и добави: — Дори ако този някой е Велик.
— Как смееш! — изръмжа Мотеча.
И тогава глас, който изстърга в ушите като болезнен вик, заяви:
— Не ни се противопоставяйте, магьосници.
Всички се извърнаха към най-старшата Сестра на Сиби. Никаква светлина нямаше да разкрие лицето й под качулката — твърдеше се, че Сестрите приемат смъртта в себе си, когато се присъединяват към ордена на своята богиня.
— Нима ще ни принудите да пратим нашите Луди танцьори във вашия град? — продължи тя.
Всички потръпнаха при споменаването на воините, които служеха на смъртта — дори само допирът им беше фатален.
Върховният жрец на Джастур удари по металната броня на гърдите си.
— А ще се изправите ли срещу моите воини жреци? Няма от какво да се боим толкова от магията ви, велики, щом нашият бог бъде призован като наш щит. Можете ли да се опълчите безнаказано на благословените ни бойни чукове, когато разбием стените на вашия град?
Мотеча се поколеба. Вярата, насадена от детството му, не бе напълно премахната от силата на властта му.
— Не оспорваме легитимността на император Джъстин — заяви той и с едва прикрито раздразнение направи дължимия поклон. После обаче се изправи и изпъна обвинително пръст към жената, която стоеше в подножието на подиума и чиито действия бяха надвили всякакви задръжки. — Лейди Мара от Акома — заговори твърдо, — ти пренебрегна традицията дотолкова, че действията ти са като воня в ноздрите на предците ни. Скри се зад своя пост, злоупотреби с общественото мнение и вся объркване в редиците на Събранието, и всичко това — за да нарушиш едикта срещу воденето на война с Анасати. Войските ти нападнаха на равнината Нашика и лорд Джиро умря от ръката на твоя съпруг. Обявявам те за виновна и като Велик на империята съм упълномощен да направя онова, което Събранието гласува за най-добро за държавата! Ние сме над Закона! Твоят син ще бъде император и дано да живее дълго и да управлява мъдро, но ти няма да си негов регент!
— И кого би назначил на мястото на Мара? — извика кисело Шимоне. — Някой от Омечан?
Коментарът му бе пренебрегнат. Мотеча вдигна ръка. Зелени енергии заискриха около юмрука му и той зареди заклинание.
Хочопепа и Щимоне потръпнаха, Акани бързо се отдръпна, а Фумита извика:
— Не!
Лейди Мара пребледня, но не побягна и дори не трепна. Светлините на усилващата се магия на Мотеча проблеснаха по лицето й и уловиха отразените в очите й искри. Тя промълви нещо на стоящите около нея.
Мотеча извика презрително:
— Молитвата няма да те спаси, Мара! Нито жреците, каквито и сили да са упражнили в пазенето на тази зала срещу нас! Само боговете могат да те спасят, но скоро ще се изправиш пред тях.