— Жреците не участваха в пазенето! — отвърна високо Мара. — Можеш да хвърлиш заклинанията си срещу мен, Мотеча, но чуй предупреждението ми. Никаква магия няма да нарани никого, най-малкото мен.
Лицето на Мотеча се изкриви от гняв. Мара дори не се страхуваше! Краят й щеше да е болезнен, закле се той, докато си поемаше дъх, за да изрече фразата, която щеше да освободи смъртната магия. Възмездието, което лейди Мара беше повече от заслужила, щеше да я изпепели на място.
Мара затвори очи.
— Не! — прокънтя глас, в който нямаше нищо човешко, и ледени тръпки полазиха по гърбовете на всички. От двете страни на Мара, невидими досега, както бяха присвити зад пищните одежди на жреците, се надигнаха две фигури: Телата им бяха нашарени с плетеници от багри. Двамата чо-джа изпънаха високо искрящите си криле. Пред великолепието им и най-пищното дворцово облекло изглеждаше жалко.
— Лейди Мара няма да пострада! Тя е под закрилата на маговете на Чака-а!
Осъзнал какво се е случило, Фумита възкликна:
— Забраненото! Дъще, какво си направила?
Мотеча стоеше замръзнал. Силите, които бе призовал, изпращяха и се разсипаха във въздуха — потресът бе нарушил съсредоточението му и заклинанието бе останало недовършено.
— Лейди Мара е невинна — заявиха маговете чо-джа в един глас. — Ваше собствено дело беше, магьосници, това, че древният договор бе нарушен, защото докато не унищожихте кошер, нашите царици в империята оставаха обвързани с него. Нито веднъж не бяха прилагани магически изкуства, нито беше оказана помощ на Мара, докато вие не нарушихте договора! Вината е ваша! Изкуствата на чо-джа защитиха тази зала. В земите извън границите на империята ви нашите изкуства се разраснаха и процъфтяха. В защита и съхранение не можете да се сравните с нас. Ако решим, можем да опазим лейди Мара от смъртните ви заклинания до края на живота й.
Черните халати се поколебаха. Никога в историята ненадарен с магията човек не беше дръзвал да се опълчи на Събранието и никога — с такова коварство. Мара беше подмамила самите магьосници да нарушат договора, сключен от предшествениците им.
Никой Черен халат не се съмняваше в способностите на маговете чо-джа. Расата им не можеше да лъже. Щом го заявяваха, значи разполагаха със средства да отблъснат най-опустошителните заклинания, които можеше да сътвори Събранието. Всеки кандидат за Събранието беше изучавал древните текстове. Всеки достигнал до майсторския халат разбираше смисъла на знаците по тялото на маговете чо-джа. Сложността на шарките им нарастваше с издигането им в майсторство. Двамата, съюзили се с лейди Мара, бяха стари и невъобразимо могъщи.
И все пак гневът на Черните халати не беше усмирен.
— Вие сте чужденци! — извика Севеан — Как смеете да защитавате обвинената с изкуствата си!?
— Чакайте. — Всички погледи се извърнаха към Мара, която пристъпи напред, налагайки дръзко властта си в новия ред, за чието постигане беше мечтала. Обшитият й със златни ширити служебен пояс я обявяваше за Имперски регент, макар все още да не беше провъзгласена официално. — Искам да направя предложение.
Мара зарови съмненията си дълбоко в сърцето си. Въпреки заявленията им маговете на Чака-а все пак бяха изчерпали силите си при защитата на голямата зала. След дълъг отдих навярно щяха да могат да я защитят, както дръзко бяха подвели Черните халати да повярват. Но както магията им се беше подобрила през столетията, така се бе подобрило и разбирането им за хората. Чо-джа хитро бяха изкривили истината, като бяха намекнали за нещо, в което Мара имаше всички основания да вярва: ако кошерът в Чака-а решеше да изпрати подкрепление в Кентосани, тя щеше да е защитена от Събранието до края на живота си.
Но засега привидността бе единственото, с което разполагаше срещу противниците си. Подлагането на изпитание на възможностите на двамата магове чо-джа щеше да е пагубно. Срещу ужасната смърт тя не разполагаше с никакви оръжия, освен думи, блъф и политиката на Великата игра. А Черните халати не бяха глупаци. Овладя се и заяви на Севеан:
— Маговете чо-джа са тук в името на справедливостта! За да се отмени потисничеството, наложено от нашите предци.
Мотеча размаха юмрук.
— Това е забранено! Всяка империя на чо-джа, която подкрепи бунт, е клетвонарушител! Договорът между расите ни се спазва от хиляди години!
— Хиляди години жестокост! — отвърна рязко Мара. — Вашето драгоценно Забранено! Отвратителното ви престъпление спрямо една цивилизация, която не е направила нищо повече от това да се съпротивлява на хищното завоевание на земите им! Пътувах до Турил. Видях как живеят чо-джа в Чака-а. Кой от вас може да каже същото, магьоснико? — Всички в залата забелязаха пропуска на почетното велики и много от лордовете ахнаха възхитени. Имперските бели стояха изпънати като мечове, а Джеиля и Джъстин плеснаха с ръце.