Жреците съхраниха строга официалност.
Мара продължи:
— С очите си видях красотата на градове, издигнати с чародейство, и света на тази велика култура, която живее в мир. Видях какво нашата прехвалена империя е отнела на чо-джа и съм решена да им го върна.
Хочопепа се покашля.
— Лейди Мара, имаше съюзници в редиците ни, поне до този момент. Но тази… мерзост… — посочи маговете чо-джа — ще ни обедини до един.
— Не сте ли вече обединени? — отвърна Мара със сарказъм. — Унищожението на носилката ми и на моите най-близки съратници не показа ли решението на Събранието да ме унищожи?
Някои от Черните халати се размърдаха смутено. На импулсивния акт на Тапек не се гледаше благосклонно. Но самото Събрание беше цуранско. Това, че един от тях беше опозорил поста си, не трябваше никога да бъде признато публично.
Мара присви очи.
— Колкото до мерзостта, това обвинение е лъжливо! Защо? — Жестът й обхвана крилатите същества от двете й страни. — Защото тези нежни създания, които не таят никакви лоши чувства към никого от вас въпреки вашия гнет над расата им, практикуват по-могъщи изкуства от вашите? — Гласът й спадна до обвинителен шепот: — Хочопепа, как може това да е мерзост към съюз на мъже, които убиват деца, родени със силата, защото са женски?
При това разкритие неколцина Черни халати ахнаха втрещени. Мотеча се обърна рязко и махна на един войник.
— Убий я! Заповядвам ти.
Силовият командир на Имперските бели до Мара викна:
— Ще посека първия войник или магьосник, който посегне на Добрата слуга. Животът и честта ми са вречени да защитавам Имперската фамилия. Пред боговете няма да отстъпя от първия си дълг.
Мотеча не извика, но от тялото му се излъчи сила, когато настоя:
— Стой настрана!
Имперският командир посрещна властния поглед на магьосника, без да трепне.
— Няма, велики. — И махна отсечено с ръка.
На подиума се струпаха още облечени в бяло воини. Бронята им можеше да е церемониална, но мечовете им бяха остри и блеснаха, щом ги извадиха с едно движение. Акани притича и спря единствения воин, тръгнал да се подчини на Мотеча от страх.
— Чакай.
Мотеча се нахвърли срещу колегата си все едно, че срещу него стоеше заклет смъртен враг.
— Опълчваш се на закона!?
— Все пак бих предпочел да не превръщаме Имперския дворец в касапница, ако нямаш нищо против. — Младият магьосник кимна кисело на Мара. — Добра слуга, стигнахме до тежка безизходица. — Посочи Великите зад гърба си, много от които бяха готови да порицаят пряка атака срещу нея, сто Имперски бели и двама майстори чо-джа, които можеше да имат или да нямат достатъчно умения да я защитят. — Ако не намерим бързо решение, мнозина тук ще умрат. — Усмихна се горчиво. — Не знам дали трябва да повярваме на думите на твоите приятели чо-джа, или да ги изпитаме, за да видим дали магическата им мощ е по-голяма. Но предвид трудността, която имахме при влизането си в тази зала, мога да си представя бедствието, до което би се стигнало. — В погледа му проблесна нещо като топлота. — Не се съмнявам, че искаш да живееш и да напътстваш сина си до пълнолетието му. — Въздъхна и призна: — В Събранието има хора, готови да пожертват живота си, за да те унищожат незабавно заради този бунт. Други биха предпочели мира и да използват възможността да изучат каквото колегите ни чо-джа биха могли да предложат, за да разширим познанията си за древните изкуства. Призовавам всеки мъж и маг да отстъпи и да се въздържа от безплодно унищожение, докато не обсъдим всички други възможности.
Магьосникът чо-джа вдясно от Мара сгъна крилете си. Приятелят му го последва и рече:
— В това навярно бихме могли да помогнем. — Добави някаква шега на родната си реч и замаха с късите си предни крайници. Невидимо вълнение сякаш премина през залата и напрежението между двете страни започна да спада.
— Ти! — извика Мотеча. — Спри да… — Но думите замряха в гърлото му и въпреки волята му изкривеното му от ярост лице се отпусна.
Магьосникът чо-джа го укори нежно: