Стоеше изправена като статуя: Слуга на империята и дъщеря на Акома, готова да посрещне съдбата си.
Магьосниците отново станаха неспокойни — въздействието на магията на чо-джа намаляваше.
— Тя вече прекали — промълви Шимоне. — Никакъв аргумент не може да я спаси, защото Събранието ни не е подчинено на никакъв закон. Това не трябва да се тълкува като привилегия. То е наше право!
Фумита извърна лице. Хочопепа изглеждаше притеснен. Севеан заговори:
— Ти ще умреш, лейди Мара. Отхвърли съюза на чо-джа от Чака-а, или те ще загинат с теб. Те не могат да те защитят. Когато те унищожим, жреците ще се върнат където им е мястото, в храмовете, и ще оставят политиката на други. — Посочи Върховния жрец на Джастур и Сестрите на Сиби и продължи: — Или нека да ни се опълчат, ако сметнат, че трябва. Все пак ги превъзхождаме в изкуствата си! Мощта ни разби преградите около тази зала! А може би чо-джа са се научили да лъжат в земите извън империята! Казвам, че се опитваш да ни подведеш, лейди Мара, и че нямаш никакви средства за самозащита.
За миг Мотеча се стъписа. След това изражението му се втвърди. Огледа магьосниците от Чака-а и видя, че не правят нищо в защита на лейди Мара. Присви очи, щом усети надигащата се сила на Севеан, отново вдигна високо ръце и отново магията му изригна в ярък блясък зелена светлина. Съсредоточи се и устните му замълвиха суровото заклинание.
Този път нищо нямаше да го спре — него и другите Велики — да порази Добрата слуга.
Жреците гледаха потресени. Хокану бе съкрушен, но не можеше да направи нищо.
Джъстин се взираше в майка си с широко отворени, твърди, лишени от всякакъв страх очи.
— Великите ще платят — закле се младият император. — Ако я убият, ще ги унищожа!
Джеиля се вкопчи в ръката му.
— Тихо! Ще те чуят!
Но Великите нямаха време да обръщат внимание на децата на троновете на властта. Като един се сбраха и вляха силите си в заклинанието на Мотеча. Само трима останаха настрана, докато заклинанието достигаше връхната си точка: посърналият Хочопепа, Шимоне, чието сурово лице беше помръкнало от жал, и Фумита, който не можеше напълно да скъса семейните си връзки и да участва в убийството снаха си.
Мара стоеше, без да трепне, на лъскавия каменен под пред имперския подиум. Маговете от Чака-а се бяха присвили от двете й страни. Зад нея стоеше Върховният жрец на Туракаму, сбръчкан и стар, но изправил рамене под тежките служебни одежди. Отпусна тънката си длан на рамото й като да утеши тази, която скоро щеше да поздрави божествения му господар, тъкмо когато Мотеча изпъна ръцете си напред.
Зелена светлина изригна с ослепителен блясък и взривът изтрещя във въздуха с такава сила, че благородниците най-отпред се свлякоха по очи на пода. Мара и жрецът зад нея се изгубиха в бушуващия зной на огъня на мага, от който камъкът почервеня и потече стопен. Една колона рухна като нажежена свещ, а мраморният под се нагъна и размекна на лава.
— Вижте цената на упорството срещу онези, що са над закона! — извика Мотеча, плесна с ръце и магията замря мигновено.
Светлината угасна. С подлютени и насълзени очи, зрителите видяха пред себе си кръг овъглен под. Въздухът над неимоверно нажежения камък трептеше и искреше.
Но там, където самите природни стихии бяха развихрили унищожителната си ярост, Господарката стоеше невредима. Одеждите й бяха непокътнати. Нито косъм от прическата й не се беше измъкнал. Двамата магове на Чака-а се покланяха почтително на жреца, който вече извисяваше треперлив глас в благодарствен химн към своя бог.
— Тя е жива! — извика потресено Мотеча. — Как е възможно това?
Жрецът на Туракаму прекъсна химна си, пристъпи напред и се усмихна търпеливо.
— Велики, вие може да твърдите, че сте над законите на смъртните. Но все пак сте подвластни на по-висшия небесен ред.
— Как… — промълви немощно Мара.
Жрецът на Червения бог обърна гръб на слисаните магьосници и й заговори:
— Лейди Мара, ти веднъж посети върховния отец на храма на Туракаму в Сулан-Ку. Той ти показа нашите сили и обясни, че нашият бог не действа прибързано. Политиката ти пресъживява нашия народ. Ти никога не се отнесе с презрение към храмовете в политическите си ходове — винаги беше почтителна дъщеря на вярата ни, за разлика от онези, които говорят за вярност към традицията, а презират духовната праведност.
— Но как… — започна отново Мара, този път малко по-високо, докато замаяният й ум се мъчеше да приеме невъзможния факт, че все още е жива.